Вековните дървета в София влизат в нов дигитален регистър

Общинският съветник от „Синя София“ проф. Вили Лилков предлага мащабна инициатива за опазване на природата. Той настоява вековните дървета в столицата да бъдат описани в официален регистър. Идеята включва създаването на образователни и туристически маршрути. Проф. Лилков вече е изпратил предложението си до кмета Васил Терзиев. Темата е заложена в програмата на Столичния общински съвет. Това ще бъде последната сесия преди лятната ваканция на съветниците.

“В София има над 130 вековни дървета, всяко от които има своята история, която заслужава да бъде публично разказана, а самото то – показано”

Един от най-ярките примери е бялата черница на улица „Искър“ 2. Историята разказва, че Васил Левски е връзвал коня си на нея. Преди век и половина там се е намирал известният Кацигра хан. Днес на това място е разположен гаражът на Народното събрание. В София има над 130 вековни дървета с уникални исторически връзки. Специалистите спорят за точната възраст на тази черница. Посочват се цифри между 220 и 650 години. На самото дърво има табела, която го определя като защитен вид.

Проф. Лилков планира създаването на специализиран уебсайт. В него ще бъде описана историята и състоянието на всяко дърво. Сайтът ще предоставя и точните координати на обектите. В квартал „Лозенец“ се намира парк „Славейковите дъбове“. Там са запазени около 20 дървета на възраст над 300 години. Те са били част от градината на Петко и Пенчо Славейкови. Под техните сенки се е събирал литературният кръг „Мисъл“.

Друг важен обект е 30-метровият смърч в Борисовата градина. Той е засаден от Иван Вазов през 1885 година. Дървото се намира близо до паметника на народния поет. Докторската градина също крие редки растителни видове. Там расте вековна диворастяща сива топола, засадена през 1892 година. В същия парк може да се види и блатен кипарис. Този вид е изключително рядък за нашите географски ширини. Важно е да се отбележи, че Обявиха 4 вековни дървета в България за защитени, което подчертава нуждата от нови регистри.

В градинката пред Музея за история на София расте столетен тис. Преди години три чинара в градинката „Кристал“ също станаха защитени. За съжаление, един от тях падна по време на буря. Създаването на общински регистри е предвидено в закона. Нормите в Закона за биологичното разнообразие обаче не са задължителни. Това води до тяхното масово неизпълнение от общините.

Националният регистър към Изпълнителната агенция по околната среда съдържа 2403 дървета. Хасково и Софийска област водят по брой защитени обекти. В списъците обаче има неточности и се губят близо 300 дървета. Най-старото дърво в България е Гранитският дъб на 1700 години. Той се намира в село Гранит, област Стара Загора. Обиколката на дънера му е 7,45 метра. Днес дървото е подкрепено от стоманена конструкция заради изсъхване.

Байкушевата мура е най-известното иглолистно дърво у нас. Тя е на възраст над 1300 години. Нейният откривател е лесовъдът Константин Байкушев. Мурата е висока 26 метра и има обиколка от 7,80 метра. В Сливен се намира Старият бряст на 1100 години. Той е символ на града, но в момента е почти изсъхнал. Държавата полага грижи за неговото консервиране.

Защитеният статут забранява отсичането и увреждането на тези дървета. Въпреки това незаконната сеч остава сериозен проблем. През 2024 година бяха унищожени дървета в квартал „Малинова долина“. Вековен дъб пострада при строителни дейности в района. Често гражданите организират протести срещу изсичане на дървета, за да защитят градската среда. Подобни случаи имаше в Китен и село Браниполе.

Гранитският дъб е по-стар от Байкушевата мура с цели 400 години. Проф. Лилков вярва, че дигиталният регистър ще промени отношението на хората. Столичани ще могат сами да подават сигнали за ценни видове. Специалисти ще проверяват всяко дърво в междублоковите пространства. Това ще засили гражданския контрол върху зелената система на София. Проекторешението ще бъде внесено веднага след ваканцията на общинския съвет.