Управляващите в парламента: Енергетиката е национален приоритет и гръбнак на икономиката

Днешният парламентарен ден започна с ключова декларация, посветена на Деня на енергетиката. Народният представител Валентин Петров от „Прогресивна България“ определи сектора като гръбнак на модерната икономика. Той подчерта, че енергетиката е основен национален приоритет за страната ни. Основната цел остава осигуряването на евтина и сигурна електроенергия за домакинствата и бизнеса.

„Енергетиката е национален приоритет, нашата цел е ясна – евтина и сигурна електроенергия за българските домакинства и икономика, развитие на България като регионален енергиен лидер и изграждането на модерна и надеждна инфраструктура. България трябва да съхрани и развива своите стратегически енергийни активи, да инвестира в иновации и съхранение на енергия, и дигитализация на системите за управление“, заяви депутатът.

Петров увери, че технологичният преход няма да засегне негативно работещите в отрасъла. Държавата планира изграждане на инфраструктура за съхранение на електроенергия с общ капацитет от 6000 MWh. Тази система ще подпомага балансирането на мрежата и ще гарантира по-ниски цени в пиковите часове. Според „Прогресивна България“ е задължително привличането на млади специалисти чрез достойни нива на заплащане.

„Преходът към нови технологии няма да е за сметка на работещите в сектора“, увери Петров.

Парламентът разгледа и въпроса за енергийната стратегия на страната с хоризонт до 2050 година. Правителството вече прие механизъм за зелен преход, който не предвижда задължително затваряне на въглищни мощности. Вместо това се залага на ускорено изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). ЕСО и Българската банка за развитие стартираха програма за ВЕИ инсталации върху обществени сгради.

Междувременно в пленарната зала се чуха и взаимни обвинения в парламента за това кой е виновен за високата цена на тока и водата. Темата за цените остава чувствителна на фона на новите регулаторни промени. Министерството на енергетиката подготвя промени в Закона за енергията от възобновяеми източници за пълно съответствие с европейските директиви.

Втората декларация за деня бе представена от бившия външен министър Даниел Митов от ГЕРБ. Тя бе насочена към санкциите срещу руския патриарх Кирил. Веднага след него Катя Панева от ДБ постави акцент върху критичното състояние на трансплантациите. Над 800 български граждани в момента очакват животоспасяваща трансплантация.

„България продължава да е държавата в ЕС с най-нисък брой донорски сит и трансплантации. През 2023 г. в страната са осъществени 22 донорски ситуации, през 2024 г. – 16, а през 2025 г. – едва 13“, посочи тя.

Панева призова за спешно приемане на национална стратегия за донорството. Тя подчерта, че наличният потенциал и специалисти не се използват достатъчно ефективно.

„Донорството не може да бъде оставено на случайността. Необходима е ясна национална стратегия, която да обединява лечебни заведения, координатори по донорство и държавни институции около една обща цел – всяка потенциална възможност за спасяване на човек да се реализира навреме“, каза депутатката.

В момента 16 български състезатели представят страната на европейските игри за трансплантирани. Най-младият участник е само на 12 години, а най-възрастният е на 60. Повече от половината български участници са получили своите органи за трансплантация извън пределите на България. Панева даде за пример успехите на атлети като Георги Пеев.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов също направи изявление от трибуната. Той припомни подписването на двустранния протокол с ГЕРБ за управлението на водите на река Арда. Според Костадинов България е отстъпила управлението на водите за още две години при неизгодни условия. Той изрази несъгласие с начина, по който страната предоставя ресурси на съседни държави.

В енергийния сектор вече функционира една от най-големите BESS инсталации в Източна Европа. Новите ядрени мощности остават ключов фактор за постигане на пълна енергийна сигурност. Държавата разработва и механизми за компенсиране на енергоемките предприятия при високи цени на пазара.