Учени: Външното ядро на Земята под Тихия океан промени посоката си на движение

Учени от Европейската космическа агенция (EКА) установиха неочаквана промяна в движението на земното ядро. Външното ядро на Земята под Тихия океан е променило посоката си на движение през 2010 г. Това съобщи научният портал phys.org, като се позовава на прецизни данни от спътникови измервания.

Специалистите анализират поведението на течния метал в най-дълбоките зони на нашата планета. Течното ядро се намира на приблизителна дълбочина от 2200 километра под земната повърхност. Този слой се състои основно от разтопено желязо и никел в непрекъснато движение. Това движение генерира геомагнитното поле на Земята чрез физическия процес, известен като динамо ефект.

Дълго време научната общност смяташе, че външното ядро се движи сравнително стабилно. Основните наблюдения сочеха постоянно движение в западна посока. През 2010 г. обаче течният метал под екваториалната част на Тихия океан премина към ускорено източно движение. Тази рязка и мащабна промяна в динамиката остава голяма загадка за изследователите.

За целите на анализа учените използват данни от специализираните спътници Swarm и CryoSat. Тези апарати на ЕКА са проектирани да измерват изключително фини изменения в магнитното поле. Новото проучване комбинира наземни наблюдения и сателитни данни за периода от 1997 г. до 2025 г. Резултатите от този мащабен труд са публикувани в научното издание Journal of Studies of Earth’s Deep Interior.

Изследването показва, че преди критичната 2010 г. движението в този регион е било слабо. След този момент се наблюдава внезапно ускорение на потоците в посока изток. Това откритие напълно преобръща досегашните представи за стабилността на процесите в ядрото. Установената промяна подсказва за наличието на турбулентни процеси, които влияят на магнитното поле.

Научните анализи разглеждат това явление в по-широк геофизичен контекст. Съществуват хипотези за наличието на специфични цикли с продължителност между 60 и 70 години. Тези периодични колебания се свързват пряко с интензитета на магнитното поле. Те могат да оказват влияние дори върху скоростта на въртене на планетата и дължината на денонощието.

Водещият автор на изследването Фредерик Дал Мадсен от Единбургския университет споделя своите виждания за откритието.

Учените сега искат да разберат дали тази промяна представлява краткотрайно колебание, част от повтаряща се осцилация или е ново стабилно равновесие за циркулацията в ядрото. Непрекъснатото наблюдение ще бъде от съществено значение, за да се определи това през следващите години

Мадсен посочва, че използваните компютърни модели разкриват нови интересни тенденции. Източното течение под водите на Тихия океан е започнало да отслабва осезаемо след 2020 г. Това налага провеждането на постоянни нови измервания за потвърждаване на ситуацията.

В геофизичните среди продължават активните дискусии за взаимодействието между отделните земни слоеве. Промените във външното ядро вероятно са свързани с процеси, протичащи още по-дълбоко. Някои теории разглеждат вътрешното ядро като основен двигател на тези мащабни изменения. Други изследователи търсят връзка с магнитните въртящи моменти и взаимодействието с земната мантия.

Въпреки огромните мащаби на тези процеси, те не носят пряк риск за човечеството. Животът на повърхността и климатичните условия не са застрашени от промените в ядрото. Тези изследвания обаче са фундаментални за разбирането на функционирането на Земята като цялостна система.

Магнитното поле е нашата основна защита срещу вредната слънчева радиация и космическите лъчи. Всяко изменение в неговия източник изисква изключително прецизно и детайлно проучване. Чрез съчетаването на наземни данни и сателитни технологии учените успяват да реконструират невидимите процеси под кората.

Проучването на ЕКА представлява важен етап в изследването на дълбоките земни структури. Динамиката на течния метал остава едно от най-големите предизвикателства пред модерната наука. Специалистите са амбицирани да разберат дали тези аномалии са част от естествен цикъл или нов етап в развитието на планетата.