Учени разработват култури, устойчиви на суша, наводнения и високи температури

Климатичните промени поставят британското земеделие пред все по-сериозни изпитания. Учени разработват семена за зърнени и бобови култури. Те трябва да издържат на високи температури, суша и наводнения.

Във Великобритания жътвата тази година започна на 21 юли и приключи на 3 август. Според учените това е най-ранната жътва, регистрирана досега. Рекордът е подобрен за втора поредна година.

Правителствен доклад посочва, че фермерите в Англия са имали най-ранната жътва от 20 години. Данните показват и сериозен недостиг на валежи. Англия е получила само 10% от дългосрочната средна юлска валежна норма. Това прави юли най-сухия месец за Англия от началото на измерванията през 1836 година.

Около една пета от земята във ферма край Норич служи за експерименти. Изследователите тестват различни култури, генетични характеристики и условия за отглеждане. Целта е да се установи кои растения се адаптират най-добре към променящия се климат.

Метеорологичната станция на изследователския център е отчела 12 дни над 30 градуса през 2026 година. През 2025 година тези дни са били пет. Разликата показва натиска, който високите температури създават за земеделието.

Сред културите, които привличат вниманието на учените, е градинският грах. Фермери го отглеждат в Бангладеш, Индия, Непал и Етиопия. Растението понася суша, бедни почви и периоди на наводнения.

„Едно растение, устойчиво на суша, би било от голяма полза. Търсенето на устойчивост към суша определено е с висок приоритет“, обяснява Ан Едуардс, научен изследовател в Център „Джон Инес“.

Едуардс посочва, че британските фермери се сблъскват и с прекомерна влага. Влажните зими оставят почвата пренаситена с вода. Затова учените търсят семена, които покълват и при много влажни условия.

„В Обединеното кралство напоследък имаме тенденция да имаме много влажни зими, така че през пролетта почвата може да е пренаситена с вода и някои растения могат да бъдат засегнати от това. Искаме семена, които могат да покълнат, дори ако почвата е много, много влажна“, казва Едуардс.

Бобовите култури могат да осигурят местен източник на растителен протеин. Грахът и фасулът се вписват по-добре в британските земеделски системи. Те предлагат алтернатива на внесената соя, която не вирее достатъчно добре в страната.

„Трябва да започнем да осигуряваме местен, отгледан във Великобритания, източник на растителен протеин. В името на планетата трябва да намалим консумацията си на месо. Растителните протеини са много по-екологични и не можем да продължаваме да разчитаме на вноса на соя“, подчертава Едуардс.

Тестовите култури вече участват и в експерименти с храни. Изследователите приготвят хумус от грах, отгледан в изследователската ферма.

Този подход поставя важен въпрос пред научния екип. Културите трябва да издържат на климатични крайности. Едновременно с това хората трябва да искат да ги консумират. Фермерите също трябва да могат успешно да ги отглеждат.

Необходимостта от култури, справящи се с недостиг и излишък на вода, нараства. Изследванията край Норич търсят решения чрез селекция, генетични характеристики и практически тестове.

Подобни експерименти показват значението на новите земеделски методи. В България също се търсят подходи срещу сушата. Сред тях е иновативният метод, който ограничава обработката на почвата.

Учените продължават да сравняват устойчивостта на растенията при различни условия. Така те търсят семена, които съчетават издръжливост, добра реколта и подходящи хранителни качества.