Турция, България, Грузия и Азербайджан изграждат нов енергиен коридор към Европа

Турция, България, Грузия и Азербайджан обединяват усилия за изграждането на нов мащабен енергиен коридор. Проектът има за цел да пренася електроенергия от Кавказ през турска територия директно към европейския пазар. Министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар обяви плановете по време на Енергийния форум в Баку. Инициативата ще разшири стратегическото партньорство между Турция и Азербайджан отвъд традиционните доставки на петрол и газ.

Турция планира инвестиции от 30 милиарда долара за модернизация на своята електропреносна мрежа през следващото десетилетие. Тези мащабни средства ще подобрят капацитета за междусистемна свързаност с България и останалите съседни държави. Министър Байрактар подчерта, че целта е създаване на интегрирано енергийно пространство в Кавказ и Югоизточна Европа. Проектът ще позволи на участващите страни да търгуват с излишъци от възобновяеми източници и ядрена енергия.

В рамките на Baku Energy Week бе представено и специално послание от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той определи електроенергийните връзки с Азербайджан като проект от стратегическо значение за региона. Според него сътрудничеството вече обхваща пренос и търговия със зелена електроенергия. Министър Байрактар направи историческо сравнение с вече съществуващата газова инфраструктура между двете страни.

„Ще създадем електроенергийната версия на TANAP“

Новият проект надгражда успехите на Трансанадолския газопровод и петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Турция се стреми да затвърди позицията си на ключов транзитен център между Азия и Европа. Докато Анкара развива своите ресурси, тя разширява и добивните си възможности в акваторията на Черно море. Добивът на турски газ от Черно море ще бъде удвоен през 2026 г., което допълнително укрепва регионалната енергийна сигурност.

Според последните данни четирите държави са ускорили работата по проекта, официално наречен „Зелен енергиен коридор“. Експерти от България, Азербайджан, Турция и Грузия вече подготвят специална пътна карта за неговото изпълнение. По време на последните срещи в Истанбул страните обсъдиха конкретни параметри и договорно-правна рамка. България потвърди своя ангажимент към инициативата като ключов фактор за енергийната сигурност в Югоизточна Европа.

Българската електропреносна система е сред добре развитите в региона и предлага отлични възможности за бъдещи междусистемни връзки. Ролята на София е пряко свързана с инфраструктурата в Черноморския регион и разширяването на капацитета за ВЕИ. В момента се обсъжда и възможност за полагане на подводен кабел през Черно море към Румъния и Унгария. Това би осигурило директен достъп на каспийска зелена енергия до пазарите в Централна Европа.

Дипломатическото измерение на проекта също е на изключително високо ниво. Президентът Румен Радев и азербайджанският му колега Илхам Алиев наскоро обсъдиха разширяването на енергийните връзки между двете страни. Проектът предвижда създаване на „зелени енергийни зони“ в Азербайджан, използващи вятърния потенциал на Каспийско море. Това ще превърне региона в основен производител на екологично чиста енергия за европейските потребители.

Турция и Азербайджан продължават да развиват и нови газови проекти, включително тръбопровода Игдър-Нахичеван. Тези усилия са част от по-широка стратегия за пълна енергийна интеграция в региона. Модернизацията на националните мрежи ще улесни трансграничния пренос и ще намали енергийната зависимост на Югоизточна Европа. Участващите държави виждат в този коридор надежден източник на икономическа стабилност.

Интеграцията на електроенергийните системи изисква тясна координация между отделните национални оператори. Инвестициите в нова инфраструктура ще позволят поемането на нарастващото производство от възобновяеми източници. Турция вече е поела ангажимент за укрепване на физическите връзки с България и Грузия. Този нов „електроенергиен мост“ ще свърже Каспийския басейн с европейските пазари по безпрецедентен начин.