Джейхан може да пренася до 2,5 млн. барела петрол дневно
Алпарслан Байрактар заяви, че Джейхан може да стане глобален енергиен хъб, а коридорът през Ирак да пренася до 2,5 милиона барела петрол дневно.
Турското пристанище Джейхан може да се превърне в глобален енергиен хъб. Коридорът „Път на развитието“ през Ирак може да стане маршрут за петрол, природен газ и електроенергия. Това заяви турският министър на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар след среща в Анкара с иракския министър на петрола Басим Мухамед Хюдеир, съобщи „Хюриет“.
Байрактар посочи, че маршрутът може да достигне капацитет за пренос до 2,5 милиона барела петрол дневно. Ирак произвежда около 4 милиона барела дневно, а Кувейт — около 2 милиона, пише изданието. Според него пренасочването на част от добива им би донесло между 65 и 70 милиарда долара годишно само от петрол.
Байрактар заяви, че преносът на петрол и природен газ по коридора може да достигне обща годишна стойност от около 80 милиарда долара. Той обвърза потенциала с изграждането на енергийна инфраструктура покрай транспортния маршрут.
„Ако катарският газ достигне Турция през Ирак по този енергиен път, част от него може да остане за вътрешно потребление, а друга част да бъде изнесена за Европа. Заедно с петрола това оформя икономически потенциал от 80 милиарда долара годишно“, заяви Байрактар.
Проектът може да предложи алтернативен път за износ на катарски газ към Европа. В момента износът на Катар разчита основно на танкери за втечнен природен газ и преминаване през Ормузкия проток. Турция разглежда и удължаването на петролопровода Киркук-Джейхан до Басра, както и увеличаването на капацитета му, като алтернатива на този маршрут.
През юни Ирак поиска удължаване на петролното споразумение с Турция за тръбопровода Киркук-Джейхан.
Турската държавна петролна компания цели по-активно участие в находищата около Киркук и други райони на Ирак. Байрактар посочи цел за доставки от един милион барела суров петрол и по-голям търговски обем, с Джейхан като световен енергиен център.
Пътната карта предвижда през първата фаза, от 2028 до 2031 г., да заработят основните мощности на пристанището и първите свързващи участъци от железопътната линия и магистралата. Вторият етап, от 2033 до 2050 г., включва разширяване на товарния и пътническия капацитет и изграждане на индустриални зони.
