„Турандот“ и триумфът на любовта поставиха вълнуващ финален акорд на „Опера на площада“

С операта „Турандот“ от Джакомо Пучини фестивалът на Софийската опера и балет „Опера на площада“ завърши на 9 август. Спектакълът се игра пред катедралата „Свети Александър Невски“ и постави емоционален финал на третото възродено издание на музикалното събитие.

Постановката на акад. Пламен Карталов изведе на преден план не само източната екзотика и пищните маски. Режисьорският прочит потърси човешкото и уязвимото под студената броня на китайската принцеса.

„Турандот“ е посветена на 100-годишнината от световната премиера на операта. Тя се състоя на 25 април 1926 г. в миланския театър „Ла Скала“. Спектакълът отбеляза и 85 години от рождението на Гена Димитрова, както и 31 години от създаването на постановката за Софийската опера.

Турандот не се появи просто като безмилостен палач. Спектакълът я представи като заложник на собствения ѝ страх. Когато Калаф разгадава трите загадки, той предизвиква принцесата да се изправи пред уязвимостта на любовта.

Саможертвата на Лиу, смелостта на Калаф и неговата целувка разтапят леда. Постановката превръща операта от приказна история в химн на любовта. Музиката на Пучини проследява пътя от жестокостта към хуманизма.

Във финала Турандот и хорът изричат посланието за любовта като сила, която побеждава страха и жестокостта.

„Знам името на непознатия! То е… Любов!“ А хорът й отвръща: „Любовта е светлината на света!“

Преди спектакъла акад. Пламен Карталов покани публиката да чуе емблематичния запис на Гена Димитрова. Звуча арията Vissi d’arte, vissi d’amore от операта „Тоска“.

Екатерина Семенчук изгради образа на Турандот с ледена жестокост и дълбока уязвимост. Тя излезе с оригиналния костюм и автентичната корона на Гена Димитрова. Така гост-солистът отдаде почит на легендарната българска прима.

В ролята на Калаф испанският тенор Хорхе де Леон изпълни Nessun dorma с вокална стабилност и драматизъм. Каролина Лопес Морено изгради Лиу с лиричен глас, нежност и трагична сила.

Светозар Рангелов пресъздаде Тимур с басова дълбочина. Красимир Динев вдъхна достолепие на император Алтум. Атанас Младенов, Даниел Острецов и Момчил Караиванов внесоха артистизъм в ролите на Пинг, Панг и Понг. Николай Петров се представи авторитетно като Мандарина.

Под палката на маестро Даниел Орен оркестърът изгради контраст между агресивния терор и нежната лирика. Хорът на Софийската опера под диригентството на Виолета Димитрова се превърна в жив образ на народа.

Фестивалът „Опера на площада“ се проведе от 9 юли до 9 август и включи 12 спектакъла. В програмата влязоха пет различни постановки. Откриването предложи музикалния диптих „Селска чест“ и „Палячи“.

Мюзикълът Mamma Mia! отбеляза своето 150-о представление в България. „Рилският пустинник“ внесе духовно измерение в програмата и прозвуча под открито небе на 1 август.

Сценографията на „Турандот“, създадена в партньорство с Йоанна Маноледаки, включи Великата китайска стена и дракона. Мащабната триизмерна фигура обедини сценичното пространство пред катедралата.

Този визуален сблъсък между древен Китай и софийския християнски храм засили драматизма. Площадът се превърна в естествен театър, който направи операта достъпна за широка публика. Подобна идея развива и материалът „От гръцки остров до рилска пещера пред „Св. Ал. Невски“.

Акад. Карталов защитава откритите пространства като места за нов тип сценично преживяване.

„Спектаклите на открито имат други послания, разказват друг вид и по нов начин историята за герои и събития. Превръщат операта в друг вид изкуство. То е като оперно кино на живо.“

Финалът на „Турандот“ събра музика, сценография и актьорска енергия в единен образ. Така триумфът на любовта постави вълнуващия финален акорд на фестивала.