Цончо Ганев: Кабинетът корабокрушира с оттеглянето на мерките срещу високите цени

Зам.-председателят на „Възраждане“ Цончо Ганев отправи остри критики към текущото управление. Пред Би Ти Ви той заяви, че основните приоритети на правителството се провалят. Според него борбата с високите цени и промените в съдебната система са в застой. Ганев подчерта, че мнозинството нарочно удължава сроковете за приемане на ключови мерки.

Вече втора седмица основните приоритети на правителството на Румен Радев – овладяване на безумните цени и промени в съдебната система корабокрушират.

Според него управляващите са станали жертви на собствените си празни обещания. Той посочи, че мерките срещу инфлацията ще започнат да действат реално едва след два или три месеца. Мерките срещу високите цени ще започнат да действат реално след два или три месеца.

Цончо Ганев изтъкна предложенията на „Възраждане“ за намаляване на ДДС върху основни стоки. Той смята, че по-ниски ставки за хляб и лекарства могат да задържат цените. Ганев даде пример, че при предишното намаление на ДДС за хляба цената е останала стабилна. Той разкритикува „Прогресивна България“ за отказа им да съкратят администрацията. Според него е необходимо закриването на една трета от министерствата. Той настоява и за премахване на агенции с дублиращи функции. Ганев предупреди, че вдигането на максималния осигурителен праг ще натовари легалния бизнес.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе заседание за обсъждане на ценовите мерки. Партньорите не постигнаха единодушно съгласие по промените в законите. Работодателските организации се въздържаха от подкрепа за текстовете в сегашния им вид. Те изразиха притеснения относно неясни понятия като „справедлива цена“. Бизнесът се опасява, че това ще създаде голяма административна тежест. Държавата планира да въведе понятието „справедлива цена“ и електронен централен регистър за проследяване.

Добри Митрев от Българската стопанска камара отбеляза липсата на конкретика в законопроектите. Той подчерта, че фактори като суровини и енергия трябва да се отчитат при ценообразуването. КРИБ също изрази загриженост за високата инфлация в България. Боян Митракиев предупреди, че решението не се крие само в повече регулации. Работодателите настояват за прецизиране на текстовете между първо и второ четене. Те не искат търговците да бъдат поставяни в ролята на виновни по презумпция.

Синдикатите от КНСБ заеха различна позиция и подкрепиха мерките. Пламен Димитров подчерта нуждата от ясно разграничаване на нормалната надценка от спекулата.

Имаме свое предложение що е то справедлива пазарна цена. Има европейски практики и решения, които отговарят на този въпрос.

Той вярва, че новите текстове могат да доведат до понижаване на цените на определени храни. Предвижда се двойно завишаване на санкциите при нарушения на антимонополното законодателство. Според Димитров инфлационният натиск се дължи и на силното нарастване на кредитите.

Премиерът Румен Радев се срещна с представители на големите търговски вериги. Той заяви, че правителството не планира въвеждане на директни ценови тавани. Радев посочи Германия като модел за прозрачност и елиминиране на нелоялни практики.

Знам, че сте направили немалко през годините, но могат да се предприемат и нови мерки – на базата на добра воля.

Премиерът допълни, че се търсят рационални решения за всички страни по веригата. Целта е да се постигне пълна прозрачност от производителя до крайния клиент.

Тристранният съвет одобри вдигането на минималната пенсия от 1 юли. Тя трябва да се повиши от 322 евро на 347,50 евро. Това е ръст от 7,8% по швейцарското правило. Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите, съобщи за постигнатото единодушие. Единствено АИКБ не подкрепи предложението. Министърът на труда Наталия Ефремова уточни, че това води до автоматично осъвременяване на инвалидните пенсии. Решението подлежи на гласуване в Народното събрание.

Изследователските данни показват, че бизнесът се опасява от административна несигурност. Спорно е предложението търговците да обосновават поскъпването на стоките до 2027 г. Критиците тълкуват това като силен натиск върху свободния пазар. Законопроектът предвижда създаване на електронен регистър към Министерството на икономиката за цените. Търговците на нехранителни стоки също се обявиха срещу бързото приемане на промените. Те настояват за реален публичен дебат по текстовете.