Топлото време носи и тъга: защо жегата провокира самота и агресия

Много хора очакват края на зимата с нетърпение. Те вярват, че слънцето носи оптимизъм и радост. Психотерапевтите обаче предупреждават за неочакван обрат в настроенията. Топлото време често има негативен ефект върху психиката ни. Жегата може да увеличи нивата на агресия и риска от самоубийство.

Светлите дни не винаги подобряват емоционалното състояние. Консултантът Хана Луис обяснява този феномен пред британски медии. Тя твърди, че слънцето може да засили усещането за изолация. Социалните медии често показват идеализирани образи на забавление. Това кара много хора да се сравняват с другите.

“Светлите дни не подобряват автоматично настроението – тъй като за много хора те усилват самотата и сравнението с другите”

Натискът да изглеждаш щастлив става безмилостен през лятото. Ако не се чувствате добре, контрастът със слънцето е болезнен. Това състояние е различно от добре познатата пролетна умора, която учените често оспорват. Хана Луис съветва да намалим очакванията си към себе си. Поддържането на постоянна рутина помага за стабилизиране на емоциите.

“Слънчевата светлина може да накара лошото настроение да се усеща по-силно – не защото си разбит, а защото натискът да изглеждаш щастлив може да се усеща по-безмилостно”

Хубавото време прави социалния живот на другите по-видим. Чувате събирания в заведения и детски игри в парковете. За необвързаните или самотните хора това е болезнено напомняне. Лятото променя навиците и прекъсва малките ежедневни контакти. Слънцето просто прави самотата по-трудна за игнориране.

Социалните мрежи акцентират върху ваканции, фестивали и перфектни тела. Виждате постоянно безгрижие, докато вие работите или сте вкъщи. Психолозите наричат това чувство „изоставане“. Те съветват да заглушавате акаунти, които ви карат да страдате. Помнете, че виждате само изпипана редакция на чуждия живот.

Дългите вечери често объркват биологичния ни часовник. Хората стоят до по-късно и консумират повече алкохол. Това води до раздразнителност и потиснатост. Специалистите препоръчват редовно време за сън и приглушена светлина вечер. Справянето с тези симптоми е важно, подобно на съветите за справяне с есенната депресия в края на годината.

Лятната депресия засяга около 1% от населението в световен мащаб. Тя се проявява чрез тревожност, безсъние и загуба на апетит. За страдащите лятото не е синоним на почивка, а на тежест. Учените от Масачузетския технологичен институт изследват емоциите чрез социалните медии. Те анализираха над един милиард публикации от 150 държави.

Настроението спада рязко, когато температурите превишат границата от 35 градуса по Целзий. В бедните страни негативните емоции растат с 25%. В богатите държави този спад е около 8%. Ученият Дзянхао Уан подчертава значението на тези данни.

“Този подход ни позволява да измерим емоционалното въздействие на изменението на климата в мащаб, който традиционните проучвания не могат да достигнат”

Връзката между жегата и гнева е доказана отдавна. През 80-те години учени установяват, че шофьорите използват клаксони по-често в горещините. Липсата на климатик засилва агресията зад волана. Изследване от 2019 г. показва, че 30% от убийствата в Гърция стават при температури над 25 градуса.

Исторически погледнато, повечето въстания по света се случват през лятото. В Европа те са концентрирани през юли, а в Южна Америка – през януари. Прогнозите сочат спад от 2,3% в глобалното настроение до 2100 година поради климата.

Биологичните теории обясняват тези промени чрез мозъчната химия. Високите температури влияят на нивата на серотонин. Този химикал регулира щастието и тревожността. Други учени смятат, че жегата повишава тестостерона. Това прави хората по-склонни към агресивно поведение и конфликти.