Учени: Мозъкът на самотните хора възприема собствения им пулс като заплаха

Мозъкът на самотните хора възприема собствения им пулс по-негативно и несигурно. Това показва ново изследване, цитирано от Medical Xpress.

Самотата обикновено се описва като разминаване между желаните и реалните социални контакти. Новите научни данни обаче показват по-сложна картина. Те свързват самотата с начина, по който човек разпознава и регулира сигналите от собственото си тяло.

Проучването е проведено от изследователи от Университета в Хирошима. В него участвали млади и здрави студенти. Учените изследвали връзката между самотата и способността на мозъка да улавя вътрешни телесни сигнали.

Участниците трябвало да разпознават ударите на сърцето си. По-самотните младежи не били по-неточни в отчитането на сърдечния си ритъм. Те обаче описвали телесните си усещания като по-негативни и по-малко надеждни.

Самотните участници съобщавали за по-голям дискомфорт. Те се чувствали и по-малко способни да регулират емоционалните и физическите си преживявания.

Резултатите са публикувани в научното списание Biological Psychology. Според изследователите самотата не определя колко внимание отделя човек на тялото си. Тя променя начина, по който той оценява телесните сигнали.

Учените установили по-ниски резултати в четири области на осъзнаването на тялото. Те включват доверие, саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност.

Освен това по-самотните участници показали по-слаби автоматични реакции на мозъчните вълни към собствените си сърдечни удари. Изследователите свързали този сигнал с левия дорсолатерален префронтален кортекс.

Тази мозъчна област участва в регулирането на емоциите и самоконтрола. По-слабият мозъчен отговор бил свързан конкретно със самотата. Той не се обяснявал с възрастта, пола или депресивните симптоми.

Допълнителни проверени данни от 4 август 2026 г. също свързват по-високата самота със снижен мозъчен отговор към сърдечните удари. Сигналът бил наблюдаван във фронтални области на лявото полукълбо.

Авторите посочват, че връзката се запазва след контролиране на възрастта, пола и тежестта на депресивните симптоми. Това подкрепя извода, че самотата има специфична връзка с обработката на телесните сигнали.

Изследователите открили сходни модели в поведението и активността на системата „мозък-сърце“. Те съответстват на модела на свръхбдителност при самота.

Когато мозъкът трудно регулира вътрешните сигнали за телесен стрес, човек може да стане по-чувствителен към потенциални заплахи. Така собствените сърдечни удари могат да бъдат преживявани като тревожни или неприятни.

Световната здравна организация предупреждава за сериозен проблем със самотата. Приблизително един на всеки шест души по света страда от нея.

Лекарите отдавна свързват хроничната самота с високи нива на стрес, депресия и нарушена функция на имунната система. Новото изследване предлага възможно обяснение за част от тези ефекти.

Темата се допълва от данните за влиянието на социалната изолация върху мозъка. Повече информация има в материала за механизма на тревожността при социална изолация.

Изследването показва, че самотата не засяга само социалните преживявания. Тя може да промени и начина, по който мозъкът интерпретира сигналите от сърцето и тялото.