Томича от Търново и неговият вечен урок към депутатите с „Приказка за стълбата“
Историята на Николай Томов и кръга „Раматиз“, които преди 25 години оставиха „Приказка за стълбата“ на банките на всички депутати като вечен урок за властта.
Николай Томов със съпругата си Таня СНИМКА: ФЕЙСБУК Свитъкът с “Приказка за стълбата” по идея на Николай Томов посрещна депутатите в първия ден от 39-ото НС. СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ Проф. Огнян Герджиков през 2001 г. призовава да се помни поуката от приказката.
Преди четвърт век издателят на вестник „Борба“ Николай Томов въвлича бохемския кръг „Раматиз“ в едно необичайно приключение. Той е сърцето на култовия кръг от интелектуалци и бохеми във Велико Търново. Томов дава идеята всеки народен представител да получи фейлетона на Христо Смирненски „Приказка за стълбата“.
Николай Томов организира инициативата по време на голямата политическа еуфория около НДСВ през 2001 г. По това време надеждата на хората е насочена към завръщането на Симеон Сакскобургготски. Неговата формация печели 120 депутатски места на изборите. Когато новите избраници влизат в историческата сграда на парламента, те намират на банките си специален подарък. Това е свитък, привързан с лента в цветовете на българския трикольор.
Математикът Вилиян Гетов си спомня момента на раждането на тази идея. Групата се събира на поредния си приятелски обяд.
“Като се събрахме на поредния обяд, Николай каза: “Момчета, намислил съм да им дадем нещо на тези в Народното събрание – “Приказка за стълбата”
Много от приятелите му първоначално се питат какво представлява тази творба. Съпругата на издателя Таня Томова разказва, че на следващата сбирка Томича носи текста. Той го прочита пред всички и компанията остава очарована от дълбокия смисъл. Художникът Ганчо Карабаджаков и математикът Вилиян Гетов лично навиват всички 240 свитъка на ръка.
Текстът се печата в печатница „Абагар“. Нейният собственик Мариян Кенаров също е част от съмишлениците в кръга „Раматиз“. След подготовката свитъците са предадени на депутатката Марияна Костадинова. Тя ги разнася и оставя по банките на всички свои колеги в Народното събрание.
„Приказка за стълбата“ е публикувана за първи път на 25 май 1923 г. в списание „Младеж“. Това е последното произведение на Христо Смирненски, отпечатано приживе. Творбата запазва своята актуалност и до днес. През 2024 г. зрелостниците в България писаха по нея на своите държавни зрелостни изпити. Подобни жестове се повтарят в историята. През 2025 г. премиерът Димитър Главчев раздаде приказката на своите министри.
Таня Томова днес управлява великотърновското издание след кончината на съпруга си по време на ковид пандемията. Тя си спомня с гордост за ентусиазма на групата „Раматиз“.
“Аз си мисля, че това трябва да стане традиция в Народното събрание и във всеки нов парламент депутатите да бъдат посрещани с този свитък. Още като влязат, “Приказка за стълбата” да ги чака на столовете, няма значение кои са – нашите, вашите, няма значение. Това е нещо, което се случва навсякъде в света – отдалечаването на политиците спрямо народа, всичко това е меродавно, то е принцип на управление. Колкото и да е отдадена една партия на идеите и желанието да работи за хората, това остава само на първото стъпало на стълбата“
Самата творба на Смирненски описва болезнената трансформация на властта. Тя е посветена на всички, които ще кажат, че това не се отнася до тях.
Млад момък стои пред стълба от бял мрамор с розови жилки. Той е плебей по рождение и нарича всички бедни свои братя. Момъкът иска да отмъсти на принцовете и князете заради страданието на народа. Дяволът обаче поставя условия за всяко изкачено стъпало. За да премине нагоре, момъкът първо дава своя слух на Дявола.
След това той престава да чува стоновете на своите братя. Те му се струват като весели песни. За следващите три стъпала Дяволът иска очите му. Той обещава да му даде много по-хубави нови очи. Момъкът вече не вижда кървавите рани на бедните. Вместо тях той вижда само алени рози и красиви дрехи.
Накрая Дяволът иска най-скъпия откуп – сърцето и паметта. Момъкът се колебае, но желанието за власт и отмъщение надделява. Той приема замяната със златно сърце и нова памет. Когато стига последното стъпало, момъкът вече е напълно променен човек.
Той гледа към пируващите князе с тиха радост. Юмруците му се отпускат. Тълпата долу вече не е страдаща, а празнично облечена. Стоновете на хората звучат в ушите му като тържествени химни. На въпроса на Дявола кой е той, момъкът отговаря гордо:
“Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“
Тази метаморфоза е вечният урок, който Николай Томов искаше да предаде на политиците. Неговата съпруга вярва, че това е принцип на управление, който не зависи от партийната принадлежност. Отдалечаването от народа започва още от първото стъпало на властта.
