Телескопът „Джеймс Уеб“ откри древната галактика LAP1-B: Прозорец към зората на Вселената
Учени откриха галактика на 13 милиарда години с помощта на телескопа „Джеймс Уеб“. Обектът LAP1-B съдържа потенциални следи от първите звезди във Вселената.
Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ постигна нов значим пробив в изследването на ранния космос. Учени идентифицираха галактика на възраст около 13 милиарда години. Този обект е съществувал едва 800 милиона години след Големия взрив. Находката е описана подробно от екипа на астронома Кимихико Накаджима от Университета в Каназава. Те наричат галактиката LAP1-B и я определят като „жив фосил“.
Обектът представлява ранен предшественик на древните галактики джуджета. Откритието стана възможно благодарение на феномена „гравитационна леща“. При този процес светлината от далечния обект се пречупва от по-близък галактичен куп. Това естествено явление е увеличило образа на LAP1-B близо 100 пъти. Без това усилване телескопът трудно би засякъл толкова бледа структура.
Галактиката LAP1-B е сред най-химически примитивните обекти, наблюдавани досега от астрономите. Анализите показват изключително ниско съдържание на тежки елементи. Кислородът в нея е около 240 пъти по-малко спрямо нивата в нашето Слънце. Подобно на изключително рядка звезда, този обект съхранява информация за най-ранните етапи на Вселената.
Учените откриват доказателства за силно йонизиращо лъчение в пределите на галактиката. Наблюдава се специфично съотношение между въглерод и кислород. Това може да бъде химически отпечатък от първото поколение звезди. Тези обекти са известни в науката като Population III. Те са променили ранната Вселена чрез своята светлина и химическо обогатяване.
LAP1-B като „жив фосил“ – ранен предшественик на древните галактики джуджета.
Ниското съдържание на тежки елементи подсказва за слаба активност на предишни звездни поколения. Това превръща галактиката в ценен прозорец към прехода между първите звезди и по-късните галактики. Изследователите използват такива обекти за проверка на съществуващите космологични модели. Те целят да разберат колко бързо се е случило химическото обогатяване в зората на времето.
Някои специалисти обаче подхождат предпазливо към твърденията за отпечатък от Population III звезди. Те подчертават, че подобни химични съотношения могат да възникнат и при други сценарии. Данните от гравитационно лещени галактики изискват сложни математически модели за реконструкция. Следващите спектроскопски анализи ще бъдат решаващи за потвърждаване на тези първоначални изводи.
Комбинацията между технологията на JWST и гравитационното лещене предоставя безпрецедентен достъп до далечния космос. Телескопът вижда изключително далеч, а лещата действа като естествен космически увеличител. Това позволява на астрономите да наблюдават обекти, които иначе биха останали скрити. Проучването е публикувано в специализирано списание и предизвиква сериозен интерес в научната общност.
