Домът на инвалидите в Париж продължава да лекува 350 години след създаването си

Домът на инвалидите в Париж е световноизвестен символ на френската столица. Повечето туристи свързват комплекса единствено с величествения мавзолей на Наполеон Бонапарт. Малцина обаче осъзнават, че 350 години след създаването си, институцията остава действащо лечебно заведение. Тя осигурява дългосрочна специализирана грижа за хора с тежки увреждания.

Националният институт на инвалидите е основан от крал Луи XIV за ветерани от войните. Днес в него живеят 64 пациенти с различна съдба. Сред настанените има военни ветерани и оцелели от Холокоста. Институцията приема също жертви на съвременни конфликти и терористични атаки. Тихите болнични стаи контрастират с постоянния поток от туристи.

Вярно е, че куполът на мавзолея се вижда отвсякъде. В самата сграда обаче има истински живот. В момента тук са хоспитализирани 64 пациенти.

Една от най-възрастните обитателки е 98-годишната Естер Сено. Тя оцелява в нацистките лагери по време на Втората световна война. Сено избира дома, защото нейният брат също е лекуван там като ветеран. Тя се установява окончателно в института по време на пандемията от Ковид.

Той беше настанен тук през 2000 година и остана 10 години. Посещавах го редовно, а след това и аз остарях и останах сама. Вече познавах хората тук и след като счупих таза си три пъти, бях настанена в института. Окончателно останах по време на Ковид.

Институцията лекува и пострадали при атентатите в зала „Батаклан“ от 2015 година. Това показва социалната роля на болницата в модерното общество. Първите ветерани влизат в сградата още през 1674 година. През XX век институцията започва да приема и цивилни жертви на войни.

Директорът на института генерал Силвен Осо определя мястото като призма на военната история. Всеки конфликт оставя специфични белези върху пациентите. Първата световна война води войници със „счупени лица“. След Втората световна война се появяват много пациенти с парализи.

Всеки конфликт оставя своите белези, без следващият да изтрива предишните. След Първата световна война тук идват много войници с т.нар. счупени лица. След Втората световна война има много пациенти с увреждания на гръбначния стълб и парализи. След конфликтите в Ирак и Афганистан се появи невиждан дотогава брой хора с множество ампутации. Знаковата травма на нашето време е психологическата.

В момента държавата инвестира 100 милиона евро в мащабна реновация на историческите сгради. Частни дарители също помагат за обновяването на индивидуалните стаи. Реновацията доказва, че Франция разглежда комплекса като жива институция. Мястото съчетава паметник, музей и действаща болница.

Посетителите често не забелязват медицинската функция на комплекса. Те се фокусират върху Музея на армията и саркофага на Наполеон. Френската държава обаче поддържа баланс между историята и грижата за пострадалите. Домът на инвалидите остава символ на националната памет и хуманизма.