Световната здравна организация: Над 70 лекари от Конго са заразени с ебола

Световната здравна организация съобщи за изключително тежка ситуация в Демократична република Конго. От началото на епидемията от ебола са заразени 75 медици. Последните данни показват, че 17 от тези здравни работници вече са починали. Тази информация беше потвърдена от официален служител на СЗО пред Ройтерс и БТА.

Специалистите предполагат, че опасната болест се е разпространявала в продължение на месеци. Властите в Конго обявиха официално епидемията едва на 15 май. Това забавяне изложи много лекари на огромен риск без тяхно знание. Медицинският персонал е работил дълго време без информация за заплахата. Предизвикателствата пред медицинските работници се увеличават заради липсата на ресурси.

В момента запасите от жизненоважни предпазни средства се изчерпват много бързо. На терен липсват основни консумативи като маски и ръкавици. Директорът на СЗО за извънредни ситуации Мари Розлин Белизер коментира критичната ситуация. Тя говори на пресконференция чрез видеовръзка от източната част на страната.

„Това е наистина висока цена, която системата, здравната система, плаща, защото нямаме достатъчно здравни работници в ДР Конго“

Държавата заема едно от последните места в света по брой медици. На 10 000 души население се падат едва 11 здравни работници. СЗО предоставя спешна психологическа подкрепа на лекарите на терен. Много от тях изпитват силен страх да лекуват нови пациенти. Те стават преки свидетели на заболяването и смъртта на свои близки колеги.

Новите данни от последните изследвания показват рязка ескалация на здравната криза. Потвърдените случаи на заразени вече достигат 782 души. Броят на смъртните случаи е нараснал до 181 души. Жертвите на ебола в ДР Конго продължават да се увеличават ежедневно. СЗО официално повиши оценката за риска на „много висока“.

Текущата епидемия е причинена от специфичния щам „Бундибуджо“. За този конкретен щам все още няма одобрени ваксини за масова употреба. Липсват и утвърдени специфични терапии за ефективно лечение на болните. Това прави овладяването на заразата изключително трудна задача. Войната и несигурността в източната част на страната пречат на екипите. Проследяването на контактите и доставките на хуманитарна помощ са силно затруднени.

Заразата вече е преминала държавните граници и е достигнала съседна Уганда. Това създава сериозен риск от мащабно трансгранично разпространение в региона. Смъртността при потвърдените случаи варира между 30% и 50%. СЗО предупреждава, че дефицитът на персонал отслабва местната здравна система. В провинциите Итури и Северно Киву натискът върху болниците е огромен.

Местните власти настояват за много по-голяма международна подкрепа. Необходими са спешни средства за логистика и изолация на заразените. Африканските центрове за контрол на заболяванията определят ситуацията като бързо разрастваща се криза. Съществува и сериозен PROBLEM с доверието на местното население. В някои райони се наблюдава дори враждебност към лечебните заведения. Медицинските екипи работят в условия на постоянен риск за живота си.