Българската позиция за санкциите срещу Русия: Сблъсък в парламента между ГЕРБ и „Възраждане“
Парламентарен сблъсък между ГЕРБ, Демократична България и Възраждане заради намерението на премиера Радев да наложи вето върху санкциите срещу руския патриарх Кирил.
Изказването на премиера Радев в Брюксел предизвика сериозни политически трусове в Народното събрание. Той обяви готовност за вето върху новия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Основното условие е руският патриарх Кирил да бъде изваден от списъка с ограничителни мерки. Тази позиция веднага раздели българските депутати на два лагера.
България сигнализира за противопоставяне на части от 21-вия пакет санкции на ЕС заради включването на руския патриарх Кирил. Този ход провокира остри декларации и дебати в пленарната зала. ГЕРБ-СДС се противопоставиха твърдо на решението на премиера. Те смятат, че защитата на руския патриарх не носи ползи за страната. Според тях това няма да направи България по-богата или по-стабилна сред европейските партньори.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Даниел Митов представи официалната декларация на парламентарната група. Той подчерта, че историята на България не трябва да служи за проводник на интересите на Кремъл. Митов изрази опасение, че в момента политическите понятия се подменят целенасочено.
Има моменти, в които политиката започва да подменя понятията. Агресията се представя като желание за мир, зависимостта като суверенитет, а защитата на чужд интерес като проява на национално достойнство. Именно такъв момент преживяваме днес. Внушенията, че Европейският съюз санкционира православието или Руската православна църква като институция, нямат нищо общо с действителността.
Бившият външен министър поясни, че спорът засяга българския национален интерес и мястото на страната в Европа. Той акцентира върху отношението на държавата към войната в Украйна.
Никой не санкционира православната вяра, никой не санкционира Руската православна църква като религиозна институция. Никой не поставя под въпрос свободата на вероизповедание. Обсъжда се ролята на конкретен човек, който години наред използва огромния си обществен и духовен авторитет, за да оправдава войната на Путин срещу Украйна и да придава на тази война нравствена и духовна легитимност
Министерството на външните работи уточни, че София подкрепя санкциите с реален икономически ефект, но отхвърля тези със символен характер. Външният министър Велислава Петрова потвърди, че страната не подкрепя мерки срещу енергийния сектор и патриарх Кирил. Георг Георгиев също постави въпроса за важността на руския патриарх за България в контекста на блокирането на европейските решения.
От „Демократична България“ също реагираха остро на действията на премиера Радев. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов определи позицията като стратегическа грешка. Той предупреди за риск от тежка международна изолация на страната ни. Според него България започва да следва модела на бившия унгарски премиер Виктор Орбан.
За съжаление виждаме, че България се превръща в Орбанова Унгария. Заявката за вето на санкциите е стратегическа грешка. Не можем да превръщаме в повод за такава един агент на руските служби, който пропагандира война, освещава автомати и изпраща млади руски мъже да умират на фронта. На практика поемаме щафетата на Унгария и рискуваме да влезем в доскорошната ѝ тежка изолация
Божанов подчерта, че казусът с Владимир Гундяев, известен като патриарх Кирил, не е религиозен въпрос. Критиците предупреждават, че ветото ще доведе до международна изолация на страната ни и ще навреди на репутацията ѝ.
В същото време от партия „Възраждане“ подкрепиха решението на премиера Радев за налагане на вето. Те обаче отидоха по-далеч в исканията си. Според тях правителството трябва да блокира целия пакет от санкции срещу Русия, а не само части от него. Те смятат, че това е единственият начин да се защитят българските интереси.
Новият пакет санкции на ЕС предвижда по-строги мерки срещу руския военно-промишлен комплекс и енергийните приходи на Москва. Той включва и забрана за влизане в ЕС на руски военни, участвали във войната в Украйна. Съветът на ЕС вече е одобрил разширени ограничителни мерки срещу организации, свързани с пропаганда и дезинформация. Останалите партии в парламента не обявиха позицията си.
