Специални програми в Австралия и Нигерия помагат на терористи да се откажат от екстремизма
Програми в Австралия и Нигерия показват как рехабилитацията може да помогне на бивши терористи да изградят нов живот извън екстремизма.
25 години след атаките от 11 септември 2001 г. тероризмът остава променяща се заплаха. При нападенията в САЩ загинаха близо 3000 души. Лесни отговори за предотвратяване на екстремизма обаче няма.
Фразата „Веднъж терорист, завинаги терорист“ отразява широко разпространено убеждение. То приема, че всички извършители са еднакви. Също така предполага, че рехабилитационните програми не дават резултат.
Все повече доказателства показват обратното. Някои хора успяват да оставят тероризма зад гърба си. Те изграждат умения и лични качества за нормален и смислен живот.
Австралийската програма CISP работи във Виктория от 2010 г. Тя първоначално подпомага хора, извършили престъпления под влияние на салафитския джихадизъм. Програмата предлага индивидуална подкрепа от различни специалисти.
В екипите участват религиозни наставници, координатори и клинични психолози. Включени са и служители, които подпомагат прехода от затвора към общността. Други специалисти работят със семействата на участниците.
Имамите имат особено важна роля в процеса. Доверието към тях не произтича само от религиозните им знания. Състраданието, искреността и готовността за изслушване често влияят най-силно.
Някои участници първоначално наричат имамите „продажници“ и „марионетки на правителството“. По-късно те започват да ги възприемат като „бащински фигури“ и „наставници“.
„Винаги съм мислел, че имамите не ги е грижа, че са егоисти и мислят само за дома и децата. Това ме караше да избягвам разговорите с тях. Шейхът, който разговаряше с мен, промени това. Него наистина го е грижа.“
Това отношение може да отвори участниците към различни идеи. То постепенно променя и възприемането на групите, към които преди са изпитвали недоверие.
Терористичното поведение почти никога не произтича от една причина. Влияят идеологията, отношенията с околните и социалната идентичност. Значение имат и неудовлетворени потребности от принадлежност, цел и усещане за значимост.
Затова отказването от тероризма не означава само напускане на група. Човек трябва да намери смислена дейност на мястото на предишната ангажираност. Така той изгражда по-здравословен и пълноценен начин на живот.
Възстановяването на идентичността е сред най-трудните етапи. Терористичните групи и онлайн екстремистките общности създават силно усещане за принадлежност. След напускането им много хора се изолират. Те трудно изграждат нови отношения и откриват смисъл.
Подобни програми действат и в Нигерия. В североизточната част на страната бивши членове на „Боко Харам“ и „Ислямска държава – Западна Африка“ се връщат в общностите си.
Предалите се бойци обикновено се включват в „Операция „Безопасен коридор“. Това е официалната система за подкрепа на тяхната рехабилитация. Според Pulitzer Center около 50 000 души са се предали чрез нея.
Причините за напускането са различни. За мнозина това са гладът и лишенията. Други посочват конфликтите между лидерите и разногласията между бойците.
Щатът Борно развива собствен подход, известен като „модел Борно“. Целта е бившите бойци да изградят нов живот извън терористичните организации. Процесът започва с диалог и предаване на оръжията.
След това участниците преминават през психологическо и религиозно консултиране. Те получават професионално обучение и участват в програми за промяна на нагласите. Някои се връщат в цивилните общности. Други се предават на федералните власти.
Този модел предлага структуриран преход от насилие и екстремизъм към продуктивен живот. Подходът допълва усилията на Австралия за ограничаване на терористичните рискове. Вижте и мерките, които Австралия предприема за предотвратяване на нова трагедия.
Изследване, публикувано в „Конверсейшън“, разглежда 24 души от програмата CISP. Двадесет от тях са осъдени за престъпления, свързани с тероризма. Някои са интервюирани години след началото на рехабилитацията.
Резултатите показват, че промяната обикновено е бавна. Участниците започват да мислят по-нюансирано. Те постепенно се отказват от черно-белия поглед към света.
„CISP ме научи да обръщам внимание на контекста, че не всичко е черно и бяло. Преди много съдих останалите. Да се науча на смирение беше трудно преживяване за мен.“
Религиозните наставници дават знания и насоки. Самите участници обаче трябва да се изправят срещу собствените си заблуди и грешки. Така някои изграждат смирение и приемане на различните гледни точки.
Трайна промяна обикновено не се проявява преди третата година. Част от участниците преосмислят възгледите си по-бързо. Повечето обаче се нуждаят от време, доверие, грижа и уважение.
Отказването от тероризма не изисква отказ от религията. То означава намиране на приемливи начини за изразяване на ценностите. Сред тях са служба в полза на другите, семейството, общността и вярата.
