Сивата икономика пробива пенсиите: България губи милиарди от неформалния сектор

Борбата със сивата икономика от години звучи като дежурна фраза в управленските програми. Днес обаче мащабът на проблема достига стряскащите 30 милиарда евро. Това превръща неформалния сектор в директна заплаха за социалната държава. Сивата икономика означава неплатени данъци и осигуровки. Тя води до по-слаб пенсионен фонд и по-малко пари за болнични. Майчинството и обезщетенията също страдат от липсата на приходи.

България остава сред страните с най-висок дял на сивата икономика в ЕС, достигащ 34,6% от БВП. Този факт поставя страната ни в критична позиция спрямо останалите държави членки. Анализите показват, че от парите в обращение поне 10 милиарда лева се оценяват като сиви пари. Някои оценки дори достигат до сумата от 20 милиарда лева. Това е огромен ресурс, който остава извън официалния държавен контрол.

Ако половината от този сив ресурс бъде изваден на светло, ефектът ще надхвърли 7 милиарда евро. Тези средства биха дошли директно от осигурителни вноски. Подобна сума би стабилизирала пенсионната система за десетилетия напред. Липсата на тези приходи създава огромна несправедливост към всички изрядни платци. Коректните работодатели и служители на практика издържат целия социален сектор.

Въпросът за отговорността за сивата икономика често се прехвърля между бизнеса и държавата. Икономисти подчертават, че само увеличаване на пенсиите няма да реши проблемите. Без изсветляване на заетостта натискът върху бюджета ще продължи. Подготовката за приемане на еврото засилва вниманието към тези процеси. Част от наличните пари в брой вече започват да влизат в банковата система.

Ефективните мерки срещу сивия сектор изискват комбинация от контрол и стимули за бизнеса. Прекомерният административен натиск може да има обратен ефект. Той често принуждава малките фирми да останат в нелегалност. Предстоящата пътна карта на правителството не трябва да остава само документ с добри намерения. Важно е да се предвидят реални облекчения за коректните фирми.

Изваждането на несвойствените плащания от НОИ също е логична и необходима стъпка. Това ще изчисти пенсионния фонд от дейности, които не са пряко свързани с осигуряване. Но истинският тест за социалната политика ще бъде по-голям от самото вдигане на пенсиите.

Тестът ще бъде дали държавата най-после ще успее да убеди хората и бизнеса, че правилата важат за всички.

Липсата на доверие в данъчната система е основна пречка пред реформите. Много граждани все още предпочитат плащанията в брой, за да избегнат облагане. Без промяна в тази култура, всяко усилие за стабилизиране на фонда ще бъде трудно.

Защото без това всяка реформа ще прилича на ремонт на покрив, докато в основите продължава да тече вода.