Режат парите за култура: Библиотеки, театри и читалища трябва да съкратят бюджета си

Културният сектор в България е изправен пред нови финансови предизвикателства в навечерието на 24 май. Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния. Тази мярка засилва напрежението в сектор, който от години страда от недофинансиране и ниски възнаграждения. Заплатите в сферата остават по-близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната.

Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“, изразява сериозна загриженост за работещите в сектора. Той подчертава, че много културни дейности все още разчитат единствено на личния ентусиазъм на служителите.

„Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“

Проблемът с кадрите се задълбочава заради липсата на финансова мотивация за младите специалисти. Младите специалисти влизат на минимални възнаграждения и често търсят реализация извън културната сфера. Доц. д-р Калина Иванова, изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, алармира за рисковете от съкращения. Тя посочва, че без достатъчно средства работата в библиотеката става все по-трудна. Ситуацията в тази институция е критична, като „Ние за какво работим?“: 3 години заплатите в Националната библиотека не са повишавани.

„Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката.“

Освен ниските доходи, материалната база на културните институти е в тежко състояние. Покривът на Националната библиотека тече от години, а фондохранилищата в страната са морално остарели. Михаела Василева, заместник-директор на РИМ-Благоевград, обяснява, че състоянието на много помещения е застинало в миналия век. Музеят в Благоевград в момента е затворен за ремонт, което лишава институцията от собствени приходи. Подобна финансова несигурност засяга и театралните трупи, като понякога Хотели отказвали да приемат театрални трупи, не можели да си платят.

„Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват.“

Свободните артисти също изпитват огромни трудности. Художникът Николай Колев от Русе споделя, че младите автори често са принудени да работят нещо друго. Той критикува липсата на прозрачност при разходването на средствата от бюджета на Министерството на културата. Колев вярва, че бюджетът няма смисъл, ако не достига до хората на изкуството.

„В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е.“

Сдружение „Фабрика за идеи“ отчита тревожни данни чрез годишния индекс „Достъп до култура“. Проучването показва, че над 80% от българите не са посетили нито едно събитие в определени дейности. Очертава се сериозна културна пропаст между града и селото, както и според доходите на населението. Основателят на сдружението Янита Танева смята, че успехите на българската култура в чужбина се дължат на упоритостта на артистите.

„Това, което установяваме, е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.“

В последните 48 часа темата за орязаните бюджети отново излезе на преден план. Културни организации и синдикати настояват за спешни корекции и ясни правила за финансиране. Министерството на културата извършва вътрешен анализ на състоянието на ведомството. Оттам посочват, че на база резултатите ще направят предложения към държавния бюджет. Общественият дебат се засилва и заради ограниченията за работа по 1/12 от миналогодишния бюджет в някои институции.