Разследване на БНТ и TVR: Превръща ли се Дунав в пластмасова супа?

Журналистите от БНТ Милен Атанасов и Биляна Бонева провеждат мащабно разследване заедно с колегите си от румънската телевизия TVR. Те тръгват на лов за пластмаса по долното течение на Дунав. Екипът посещава природен парк „Персина“, изследователския кораб „Рексдан“ и пристанищата в Русе и Констанца. Резултатите разкриват мащабна екологична криза, която остава скрита под повърхността на водата.

В защитената местност „Кайкуша“ край Белене природата звучи различно. Вместо птичи песни, там се чува зловещият пукот на пластмасови бутилки. Те са навсякъде – в храстите, корените и тръстиката. Доброволци събират тонове отпадъци, но пластмасата продължава да се натрупва. Екологът Стоян Михов посвещава живота си на опазването на крайдунавските влажни зони. Той изследва размножаването на дунавската скумрия, но често вместо хайвер открива полимерни частици.

Техните яйца са много леки. Те плуват във водата и са абсолютно прозрачни. Рибката, която се формира вътре в яйцето, е прозрачна. Очите ѝ са прозрачни. Всичко е прозрачно. Това е особеност, за да се защити от хищници. Ние използваме планктонни, ихтиопланктонни мрежи, доста фини, с които улавяме тези яйца и ги преброяваме. Въпреки че мрежата е с малък диаметър, ние хващаме в нея най-разнообразни естествени и неестествени материали. За съжаление, през последните години все по-често вътре в мрежата, заедно с яйцата, попадат и много частици пластмаса и всякакви други замърсяващи резултати от човешката дейност. И понякога нямаме яйца, но имаме повече пластмаси вътре в пробата.

Процесът на раздробяване на пластмасата е механичен и безмилостен. Живите организми в реката я поглъщат и раздробяват допълнително. Близо 100 тона пластмаса преминават годишно през румънската част на река Дунав. Повечето от тези отпадъци се превръщат в микрочастици, които са почти невидими за човешкото око.

Можем да видим тубата, която плува на повърхността, но тези парченца, които са във водата, близо до дъното, се забелязват трудно. Много често дори живите организми раздробяват пластмасата чисто механично, когато тя премине през стомаха на рибата. Едно парченце от 5 мм ще стане на 1 мм. След това ще бъде поето от рачетата, които живеят на дъното. Те ще го раздробят още на повече, опитвайки се да извлекат някаква храна от него, защото пластмасата обрасва с водорасли. Ракът не може да разбере, че това е пластмаса, обрасла с водорасли и се опитва да ги изяде, като я надробява допълнително. И всичко това идва в реката. На нас ще ни се стори, че водата е прозрачна, но тя всъщност носи със себе си много от пластмасата, която някога е била изхвърлена на някоя поляна или в някое дере.

На борда на изследователския кораб „Рексдан“ учените правят комплексен мониторинг на реката. Изследователят Мадалина Кълмук предупреждава, че микропластмасата засяга дори птиците в Делтата на Дунав. Професор Лучиан Георгеску обяснява, че тези частици действат като носители на опасни вещества. Микропластмасите влияят сериозно на здравето, защото по повърхността им полепват тежки метали и патогени.

Когато една микропластмасова частица попадне в организма, тя не влиза сама. Заедно с нея навлизат и веществата, полепнали по повърхността ѝ — тежки метали, остатъци от лекарства, пестициди, както и патогени, вируси и бактерии.

Въпреки че България и Румъния са по долното течение, те не са основните виновници. България и Румъния допринасят с под 15% за общото замърсяване с микропластмаса в реката. Останалите 85% идват от държавите нагоре по течението, преди хидровъзела „Железни врата“.

Дунавският басейн обхваща около 33% от територията на Европейския съюз. Нашият изследователски кораб стига до Виена и извършва анализи по цялото течение на реката. Данните показват, че Румъния и България имат принос под 15% към замърсяването с микропластмаса. Останалите 85% идват от участъците нагоре по течението, преди Железни врата. Само че плаващата пластмаса се промъква през гигантския хидровъзел между Сърбия и Румъния, намира път покрай българския и румънския бряг, изпълва делтата на Дунав и неизменно стига до Черно море.

В Черно море ситуацията е критична. Учените от института „Григоре Антипа“ откриват пластмаса в храносмилателния тракт на рибите. Микропластмаса е открита в 93,3% от изследваните екземпляри цаца и рапани по румънското крайбрежие. Основен източник са синтетичните дрехи и прането им.

Ако дойдеш на море и не хапнеш порция хамсия, сякаш ваканцията не е истинска. Но наскоро установихме наличие на микропластмаса в храносмилателния тракт на някои риби, традиционно консумирани в Румъния, България и Турция.

Микровлакната са една от най-разпространените форми на микропластмаса в световния океан и в Черно море. Основният им източник е човешката дейност. Те се отделят при прането на синтетични дрехи. Тези пластмасови текстилни влакна попадат в канализацията, а пречиствателните станции все още не разполагат с достатъчно ефективни технологии, за да ги задържат. Така микрофибрите достигат до морската среда.

Край Русе морският биолог Никола Бобчев показва как пластмасата се слива с пейзажа. Дори една пластмасова чашка се разпада на хиляди парченца само за едно лято под влияние на слънцето. Козметиката и автомобилните гуми също генерират огромни количества микрочастици. Решението се крие в модерните технологии и новите правила на ЕС за пластмасата.

Когато големите пластмасови обекти се акумулират близо до брега през сухия период, утравиолетовите лъчи, колкото и да си мислим, че пластмасата е устойчива, силно ги разрушават. Една пластмасова чашка, повярвайте ми, по-дълго от едно лято не остава в същия си вид. Тя се разпада на малки парченца. Но това е само част от проблема. Индустрията също произвежда пластмаса в малки размери. Тези малки частици се влагат в козметиката, като абразивен продукт в паста за зъби или в почистващите кремове.

Модерните пречиствателни станции могат да улавят над 90% от микропластмасовите частици. В България обаче все още има населени места без такава инфраструктура. Никола Бобчев подчертава значението на технологичното обновление.

По-старите пречиствателни станции не улавят толкова добре микропластмасовите частици, но модерните пречиствателни станции улавят над 90% от тях, което е един доста голям успех. Такива станции има и в България. Проблемът в България е, че все още има места, където липсва пречислателна станция.

Разследването завършва с извода, че най-големият замърсител е човешкото поведение. Пластмасата се наслоява във всички пластове на живота ни. Време е да променим навиците си, за да не оставим след себе си една пластмасова ера.