Разминаване на пазара: Бизнесът търси хиляди шофьори, гимназиите обучават кадри за IT и ресторанти

Българската икономика е изправена пред сериозно предизвикателство. Професионалното образование в страната не отговаря на реалните нужди на работодателите. Бизнесът изпитва остър глад за шофьори и строители. В същото време хиляди ученици се подготвят за ИТ сектора и ресторантьорството.

Ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) анализира състоянието на професионалното обучение. Експертите са разработили специален Индекс на съответствието. Той измерва връзката между приема в училищата и заетостта в различните сектори. Индексът на съответствието за страната през 2026 г. е едва 54,4 точки. Тази стойност показва тревожна тенденция. При около половината ученици липсва адекватно пазарно търсене за техните квалификации.

Изследването обхваща випуск от над 22 хиляди ученици. Те ще се обучават през следващите пет години в шест ключови сектора. Професионално образование се предлага в почти всички български общини. Завършилите тези училища представляват една трета от работната сила в страната. Въпреки това реализацията по специалността често остава трудна задача.

Различията между отделните области в България са значителни. Разград, Добрич и Русе показват най-високи нива на съответствие. Там приемът в селскостопански професии отговаря на местната икономика. В Габрово и Смолян ситуацията е коренно различна. Тези области отчитат най-ниски стойности на индекса. В Габрово има прекомерен прием в ИТ направления за сметка на индустрията. В Смолян се залага основно на хотелиерството и ресторантьорството.

Секторните разминавания са особено видими в транспорта и строителството. В транспортния сектор приемът е под 3%, докато той осигурява 12% от заетостта. Това създава системен дефицит на кадри. В строителството ситуацията е подобна. Търсенето е за 8% от заетите, но приемът е едва 4%. Анализите показват ясно какво точно се търси на пазара на труда в момента.

Критичен е недостигът на професионални шофьори. В София липсват около 300 водачи в градския транспорт. Като спешна мярка в „Столичен автотранспорт“ вече работят 11 шофьори от Узбекистан. През миналата година новите водачи с категория D в цялата страна са били само 1200 души. Този брой е крайно недостатъчен за нуждите на сектора. Във Варна също се отчита недостиг от близо 40 шофьори.

Проблемът засяга и международните превози. Там нуждите на бизнеса надхвърлят 5000 нови шофьори. Синдикатите посочват тежките условия на труд като основна причина за кризата. Извънредният труд и натоварването водят до здравословни проблеми. Бизнесът настоява, че заплащането не е единственият фактор. Обучението за категория D е скъпо и продължително, което отблъсква кандидатите.

В същото време се наблюдава свръхприем в други направления. Над 12 хиляди ученици ще учат за ИКТ и ресторантьорство през следващите години. В ИТ сектора приемът е 18%, но заетостта на хора с такава професионална квалификация е под 3%. В хотелиерството приемът е 15%, а заетостта е 8%. Това се случва на фона на общата тенденция, при която недостигът на кадри се задълбочава в национален мащаб.

Защо училищата поддържат тези паралелки? Системата често запълва места в професии с ниски разходи за обучение. Хотелиерството и селското стопанство са примери за такива специалности. Гимназиите се стремят да запълнят паралелките, вместо да създават нужните кадри. Това ограничава икономическото развитие и регионалния растеж на страната.

Необходими са спешни реформи в планирането на приема. Механизмите трябва да се базират на реални демографски и икономически данни. Развитието на дуалното обучение е ключов фактор за успех. Ученето чрез работа увеличава шансовете за реализация. Професионалното ориентиране също трябва да стане приоритет. Младите хора се нуждаят от информиран избор за своето бъдеще. Без тези промени бизнесът ще продължи да страда от липса на кадри.