Бизнесът търси най-много да наеме веднага след университета инженери и медици

Българските работодатели продължават да разглеждат висшето образование като ключов фактор за професионален успех. Нови данни от социологически проучвания показват, че 86% от компаниите определят дипломата от университет като важна за реализацията на пазара. Проучването е изготвено от Институт „Отворено общество – София“ в рамките на Рейтинговата система на висшите училища.

Въпреки навлизането на технологиите, бизнесът остава оптимистичен за бъдещето на висококвалифицираните кадри. Цели 81% от работодателите не очакват изкуственият интелект да замени служителите с висше образование. Този скептицизъм към пълната автоматизация подчертава стабилността на позициите, изискващи сложни аналитични и творчески умения. Поколението Z също запазва високо доверие в българските университети, което съвпада с нагласите на бизнеса.

Най-сериозният проблем пред младите специалисти остава липсата на практически опит. Работодателите оценяват уменията на новозавършилите по десетобална система. Докато чуждоезиковите умения получават приличен резултат от 6.2, то практическите умения на висшистите се оценяват с едва 3.4 точки. Това разминаване между теория и практика е най-голямото предизвикателство за новите кадри.

„Новозавършилите висшисти се справят задоволително с чуждите езици и до известна степен владеят необходимия набор от професионални умения, но най-големият проблем остава липсата на практически опит, който явно не успяват да придобият в достатъчна степен по време на следването си“, коментира д-р Петя Брайнова, автор на анализа.

Аналитичните способности също се оказват дефицитни сред младите служители. Излагането на аргументи и задълбочаването в проблемите получават съответно 4.4 и 4.2 точки. В същото време теоретичните знания и работата със софтуер се оценяват по-високо – между 5.3 и 5.5 пункта. Това показва, че академичната подготовка дава добра база, но не и готовност за реална работна среда.

Изкуственият интелект (AI) плаши по-малко висшистите, отколкото хората със средно образование. Близо 32% от работодателите вярват, че служителите със средно образование са застрашени от AI. За сравнение, едва 19% виждат такава заплаха за кадрите с висше образование. Хората с основно образование също се възприемат като по-уязвими, като 25% от бизнеса вижда потенциал за тяхната замяна.

Компаниите в България изпитват огромна нужда от нови кадри. Според данни на Агенцията по заетостта, през следващите 12 месеца пазарът ще има нужда от 261 926 работници. Значителна част от това търсене е насочено към квалифицирани специалисти. Традиционно най-търсени са инженерите и медицинските работници. Тези професии се очертават като най-перспективни за бързо наемане веднага след дипломирането.

Бизнесът препоръчва на студентите да избират направления като „Информатика и компютърни науки“ и „Медицина“. Завършилите IT специалности продължават да получават най-високи заплати на пазара. Освен тях, голямо търсене има в сферите на икономиката, електротехниката, администрацията и софтуерното инженерство. Машинното инженерство и архитектурата също остават сред приоритетните области.

Интересен е начинът, по който компаниите намират своите служители. Повече от половината работодатели (54%) разчитат на лични познанства и препоръки. Специализираните сайтове за работа се използват от 49% от фирмите. Социалните мрежи и бюрата по труда помагат на 17% от бизнеса. Шокиращо малък е делът на компаниите, които си сътрудничат с университетските кариерни центрове – едва 7%.

Дългогодишният недостиг на инженери в България се потвърждава като хроничен проблем. Компаниите в металургията и машиностроенето са сред най-отворените към наемане на кадри без опит. Техническите специалисти и здравните работници също намират работа изключително лесно. Пазарът на труда показва, че уменията за решаване на проблеми и екипната работа стават все по-ценни.

„Включването на повече практически обучения, стажове и партньорства между висшите училища и бизнеса може да улесни прехода от образование към заетост и да повиши конкурентоспособността на младите специалисти в страната.“, казва д-р Петя Брайнова.

Въпреки че бизнесът търси масово висшисти, се забелязва тенденция към оценяване на конкретните умения. Някои работодатели започват да приоритизират практическите симулации пред формалните дипломи. Това важи особено за бързо развиващи се сектори като анализа на данни и машинното обучение. Все пак за професии като медицината и инженерството, академичната квалификация остава задължително условие.