Бизнесът има проблем: 60% от напусналите училище не стигат до работно място
Безработицата в България намалява до 3,5%, но заетостта също спада. Над 60% от рано напусналите образование младежи не работят и не заявяват желание за работа.
Последните данни за пазара на труда изглеждат оптимистично. През второто тримесечие на 2026 г. безработните в България са 107 хиляди души. Коефициентът на безработица намалява до 3,5%. Спрямо година по-рано безработните са с 3,4 хиляди по-малко.
Тези числа обаче не показват цялата картина. Заетостта не расте заедно с намаляващата безработица. Напротив, коефициентите на заетост и икономическа активност спадат с по 0,5 процентни пункта за година.
Спадът на безработицата не означава автоматично, че повече хора започват работа. За безработен се определя човек, който няма работа и активно търси такава. Ако човек не работи и не търси работа, той остава извън работната сила.
При безработица от 3,5% резервът сред активно търсещите работа вече е ограничен. Почти половината безработни са без работа повече от една година. Затова вниманието все повече се насочва към хората, които не участват в пазара на труда.
Образованието разделя силно възможностите за реализация. Безработицата е 1,4% при висшистите. При хората с основно и по-ниско образование тя достига 13,5%.
Младежите представляват един от най-видимите резерви за бизнеса. Данните на Евростат показват, че през 2025 г. 14% от българите между 15 и 29 години нито работят, нито учат или се обучават.
Това е вторият най-висок дял в Европейския съюз след Румъния. Средното равнище за ЕС е 11%. В Нидерландия и Швеция показателят е под 6%.
Особено важна е ситуацията при рано напусналите образованието. Това са млади хора между 18 и 24 години, които имат най-много основно образование. Те не участват в образование или обучение.
През 2025 г. тази група представлява 8,6%, или около 40 хиляди души. През 2024 г. делът на рано напусналите образование и обучение в България е бил 8,2%.
Проблемът не е само колко млади хора напускат образованието. Важен е и техният следващ път. Средно за Европейския съюз 46% от рано напусналите работят.
Други 31% не работят, но заявяват желание да работят. Останалите 23% нито работят, нито заявяват желание за работа.
В България съотношението е различно. Едва около 23% от рано напусналите работят. Други 16% не работят, но искат да работят. Над 60% не работят и не заявяват желание за работа.
По този показател България има най-неблагоприятния резултат в Европейския съюз. В девет европейски държави поне половината от рано напусналите образованието работят.
В България напускането на училище често е последвано от оставане извън пазара на труда. Това задълбочава недостига на кадри, за който бизнесът сигнализира. Подобна картина се вижда и в материала за хората извън икономиката и недостига на работници.
Решението започва с предотвратяване на ранното напускане на образованието. Особено важно е младите да придобиват професионална квалификация.
Необходимо е институциите да достигат активно до неактивните младежи. Причините могат да бъдат липса на квалификация, семейни ангажименти или обезкуражаване.
Професионалното и дуалното обучение могат да помогнат. Същото важи за квалификацията, преквалификацията и кариерното ориентиране. Тези мерки обаче трябва да достигат до хората извън системата.
При безработица от 3,5% основният въпрос вече не е само къде са работните места. Все по-важно става да се установи къде са хората. Част от отговора е сред младите, останали между училището и работата.
