Провал ли са новите български сериали: Между клишетата и стремежа към автентичност

Българските сериали преживяват истински бум през последните години. Почти всяка телевизия вече разполага със собствена продукция. Новите заглавия се появяват с темпо, което изненадва дори професионалистите. Количеството обаче често е за сметка на качеството. Медицински драми и криминални сюжети доминират в ефира. Зрителите често остават с усещането, че вече са гледали тези истории. Предвидимостта и жанровото еднообразие се превръщат в основни проблеми за индустрията.

Севда Шишманова, бивш програмен директор на БНТ, изразява съжаление за състоянието на пазара. Тя вярва, че всичко зависи от контрола на самите телевизии.

Всичко е до контрола на телевизиите и какво те допускат като ниво. Сегашното състояние на продукциите е много тъжно за българския пазар след всичко, което имаше като начало.

Експертите определят индустрията като дете, което е спряло да се развива. Филмовият критик Димитър Дринов посочва, че липсва умение за разказване на истории. Според него най-успешните продукции представят нещо характерно за региона и традициите. В същото време посланието трябва да бъде достъпно за широка аудитория.

Абсолютно всички копират работещи модели, но за мен най-успешното нещо за българското кино ще бъде първо да се научим да разказваме истории – това е най-важното, а все още ни е много трудно

Финансовият фактор също играе ключова роля в качеството на крайния продукт. Българската национална телевизия инвестира над 100 000 лева в производството на един епизод от своите сериали. При комерсиалните медии сумите са значително по-ниски. Там бюджетът за епизод обикновено варира между 40 000 и 60 000 лева. Криминалната драма „Братя“ например беше заснета с едва 35 000 лева на серия. Поскъпването на техниката и хонорарите води до сериозни компромиси. Орязват се разходите за сценарии, локации и монтаж.

Въпреки критиките, някои нови проекти отчитат добри резултати. Новата продукция „Вяра, надежда, любов“ на bTV отчита 24% аудиториен дял сред зрителите на възраст 18-49 години. Премиерният епизод е гледан от близо 638,7 хиляди зрители. Продукцията съчетава медицинска драма с носталгичен поглед към 90-те години. В проекта участват Албена Павлова и Пламен Димов, които разкриват тайните на прехода. Публиката обаче остава разделена относно актьорската игра на някои от новите лица.

Телевизиите често дават приоритет на риалити форматите пред сериалите. Тези предавания са по-евтини за заснемане и генерират по-висок рейтинг. Често се стига до панаир и пошлост в тв ефира в името на високия резултат. Медийният експерт Георги Лозанов отбелязва, че платформите за стрийминг вече изместват традиционната телевизия. Хората предпочитат да гледат съдържание в удобно за тях време.

Опитите за излизане от стандартната рамка обаче съществуват. Сериалът „Мамник“ достигна до над 2 милиона зрители, превръщайки се в успешен пример за фолклорен хорър. Сюжетът разказва за необясними убийства в покрайнините на град Трън. Полицията се изправя срещу древно демонично същество от българския фолклор. Въпреки критиките за бавно темпо, проектът се счита за смел пробив.

Друг нестандартен пример е продукцията „Ком – Емине“ по БНТ. Сериалът „Ком – Емине“ достигна 6,91% аудиториен дял, което е най-високият резултат за телевизията след новините. Историята проследява 10 непознати, които изминават 700 километра по билото на планината. Операторската работа получава високи оценки за своята автентичност. Георги Лозанов обаче предупреждава, че красивата картина не е достатъчна.

Дори и най-красиво заснетата картина, не може да замени липсата на литературно майсторство.

Според него без качествен сценарий всяка продукция остава на ниво самодейност. Димитър Дринов допълва, че индустрията често подценява интелигентността на публиката. Кадрите се обясняват твърде подробно, което прави действието мудно. Зрителите определят много от сериалите като „бавни“.

Младите творци в бранша често работят с минимални средства. Те имат вътрешна потребност да разказват стойностни истории. Някои са готови да заложат домовете си, за да създадат изкуство. Българското кино все още търси своя нов език. Дали сериалите ще излязат от зоната на комфорт, предстои да разберем. Индустрията продължава да работи в тесен диапазон от семейни тайни и криминални линии. Рискът обаче е единственият начин за постигане на истински успех. В противен случай заглавието на българската тв действителност ще остане песимистично.