Проф. Бетани Хюз за България: Древната ви история е съкровище, което светът трябва да опознае

Прочутият историк и автор на документални филми проф. Бетани Хюз отново посети България. Тя гостува в Националния исторически музей в София. Там тя се срещна с многобройни почитатели на историческите предавания. Проф. Хюз сподели своите впечатления от богатата археология на страната ни. Тя подчерта, че българите изпитват истинска гордост от своите дълбоки корени. Според нея това отношение към миналото дава надежда за бъдещето. Хората в музея искаха снимки с нея, включително майки с бебета и млади двойки.

България притежава невероятно богата история и археология, обхващаща не просто векове, а хилядолетия. Проф. Хюз обясни, че много различни култури са оставили своите следи по тези земи. Тя определи страната ни като вдъхновяваща дестинация за всеки историк и изследовател. В момента тя работи по нови проекти, които ще представят българското наследство пред света. Бетани Хюз подготвя поредица за великите градове, в която София заема централно място. Тя вече е идвала тук два пъти за поредицата „Съкровищата на света“.

Дойдох в България, защото имате невероятно богата история и археология. Толкова е вдъхновяващо – не просто векове, а хилядолетия – и всички тези различни култури, които са оставили следите си тук.

Проф. Хюз отбеляза, че древната история на България често остава подценена в чужбина. Тя посочи, че в британските училища обикновено се изучават Гърция, Рим и Египет. Нейната мисия е да промени това възприятие чрез своите филми. Тя иска хората по света да разберат и обикнат изключителните места в България. През април тя засне кадри в Пловдив, Велико Търново, Белоградчик, Созопол и пещерата „Магура“ за втория си филм. Тези локации ще бъдат част от поредицата „Съкровищата на света“.

По време на посещението си тя проведе среща с министъра на туризма Евтим Милошев. Проф. Хюз го запозна с детайли от следващия си проект. В него България отново ще бъде включена като ключова локация. Това сътрудничество цели да популяризира културния туризъм и историческото богатство на страната. Проф. Хюз се интересува от всички периоди на българската история. Тя цени усилията за опазване на националната памет. Подобен пример за съхранение на миналото е случаят, в който България получи 44 късчета от архива на Александър I Батенберг.

Една от мисиите ми е да помогна на хората да разберат, оценят, заобичат и посетят изключителните места в страни като България.

В интервюто си за предаването „Панорама“ проф. Хюз коментира и човешкия стремеж към чудеса. Тя е автор на книга за седемте чудеса на античния свят. Според нея чудесата не са просто паметници. Те са доказателство за колективните човешки възможности. Тя развенча мита, че пирамидите са построени единствено от роби. Нови разкрития показват, че те са дело на обикновени египтяни. Те са създали тези структури като манифест на единството. Пирамидите са били паметници на мощта, творчеството и амбицията.

Историкът изрази любопитно мнение за интелигентността на древните хора. Според нея те са били по-умни от съвременния човек в определени отношения. Те са притежавали по-малко машини и са разчитали на своята изобретателност. Древните хора са решавали сложни проблеми с помощта на диалог, сътрудничество и прости инструменти. Антрополозите дори отчитат леко намаляване на човешкия мозък в хода на еволюцията. Това се дължи на факта, че днес не се сблъскваме със същите трудности. В миналото е трябвало да се мисли постоянно за оцеляване и храна.

Древните били не просто равни на нас. В някои отношения даже били по-умни. Защото имали по-малко машини, които да им вършат работата. И трябвало да бъдат много изобретателни.

Проф. Хюз обърна внимание и на кратката продължителност на живота в миналото. Хората рядко са надхвърляли 45 години. Това е правело изживяванията им по-интензивни. Те не са приемали нищо за даденост и са ценили всеки ден. Това е важен урок за съвременния човек. Трябва да се възползваме от всеки ден, защото животът е кратък.

Относно политизирането на историята, проф. Хюз беше категорична. Тя смята за опасно използването на миналото за оправдаване на политически действия. Според нея историята трябва да остане независима. Трябва да позволяваме на хората от миналото да говорят сами за себе си. Тя подчерта, че е важно да познаваме историята, за да бъдем силни в настоящето. Не трябва да живеем в миналото, а да гледаме към бъдещето.

Много е опасно историята да се използва за политически цели. И не е ли впечатляващо, че това все още се случва?

В края на разговора проф. Хюз сподели вълнението си от ролята на жените в историята. Тя често открива забравени женски съдби чрез археологията. В България също е имало силни жени през древността и Средновековието. Нейната цел е да ги запише обратно в историческия летопис. Тя вярва, че историята принадлежи на всички, независимо от техния пол. Чрез своите изследвания тя продължава да разкрива нови пластове от българското наследство.