Поскъпването на храните и горивата: Анализ на причините и очакванията към новата власт

Икономистите Стоян Панчев, Макс Баклаян, Михаил Кръстев и Никола Филипов анализираха икономическата ситуация в предаването „Референдум“. Те коментираха причините за високите цени на основните стоки два дни преди старта на новия парламент. Социологическото проучване на „Галъп интернешънъл“ разкрива сериозни притеснения сред българските граждани. 41 на сто от анкетираните смятат липсата на държавен контрол за основна причина за поскъпването. Около 24% от хората свързват инфлацията с предстоящото приемане на еврото в страната. Военните конфликти и промените в цените на горивата по света притесняват по 17% от запитаните.

Ситуацията на пазара на енергоносители остава изключително динамична и несигурна. Дизелът вече достигна цена от 1.78 евро за литър поради засилено търсене и вносна зависимост. Експертите очакват цената да се повиши до 1.80 евро при задълбочаване на кризата в Близкия изток. В „Референдум“: По-скъп петрол, по-скъпи горива, стоки и храни – докога ще растат цените? е тема, която вълнува потребителите. Президентът и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обсъждат пакет от спешни мерки срещу поскъпването. Те се фокусират върху защитата на земеделските производители и избягването на евентуална продоволствена криза.

КЗК съобщава за притеснителни практики при формирането на крайните цени на дребно. Комисията констатира надценки върху хранителните стоки, които достигат до 90 на сто в определени обекти. В същото време няма преки доказателства за спекулативни действия при търговията с горива. Икономистът Петър Ганев посочва, че поскъпването на горивата не влияе директно върху цените на едро на храните. Намаляването на ДДС се оказва неефективно решение според анализите на предишни опити в тази посока. Търговските асоциации изразяват опасения от външнополитически фактори и изявления на международни лидери като Доналд Тръмп.

Обществените очаквания към бъдещото управление са високи и изискват незабавни действия. Почти 80% от запитаните настояват мерките срещу скъпите храни и горива да бъдат първи приоритет. Около 70 на сто от гражданите очакват бързо приемане на Бюджет 2026 от новите депутати. В „Референдум“: Бюджет 2026 – кой плаща цената на политическите решения е въпрос с огромно обществено значение. Близо половината от анкетираните искат промени във Висшия съдебен съвет. Реформите в Министерството на вътрешните работи са приоритет за 27 на сто от хората.

Експертите в студиото подчертаха нуждата от балансирани и дългосрочни икономически решения. Близо половината от българите се надяват на бързи реформи веднага след сформиране на правителството. Други 33 на сто от анкетираните предпочитат стратегия за дългосрочни промени в държавата. Само малка част от обществото не очаква никаква реална промяна от новата политическа власт. КЗК настоява за координирани действия на европейско ниво преди прилагането на национални мерки. Държавата трябва да насочи своите усилия към подкрепа на най-засегнатите групи от населението.