Португалците недоволни: „Захарният данък“ вече пълни общия бюджет вместо здравеопазването

В Португалия избухнаха бурни обществени реакции през последните дни. Причината е решението приходите от данъка върху газираните напитки да постъпват в държавния бюджет. Досега тези средства бяха предназначени изключително за нуждите на здравеопазването. Тази промяна предизвика сериозно недоволство сред гражданите и здравните експерти.

Данъкът върху подсладените напитки е в сила от 2017 година. Той се счита за една от най-успешните мерки срещу затлъстяването в света. Размерът на налога зависи пряко от количеството захар в продуктите. Компаниите плащат суми спрямо точното съдържание на подсладители в техните напитки. Това кара производителите да преосмислят състава на своите продукти.

Статистиката показва впечатляващи резултати от въвеждането на тази мярка. Средното количество захар в газираните напитки е намаляло с 11 процента. За период от пет години държавата е събрала общо 533 милиона евро. Тези данни потвърждават ефективността на фискалния инструмент. Той има едновременно здравен и значителен финансов ефект върху държавната хазна.

В България също се водят активни дебати по тази тема. Здравни организации вече са настоявали за въвеждане на данък върху подсладените напитки. Основната цел е превенция на незаразните заболявания сред българското население. Опитът на Португалия често се дава за пример в тези дискусии.

Португалското правителство често използва данъчната политика за различни социални цели. През 2023 година страната временно премахна ДДС върху кошница от 44 основни храни. Мярката целеше да ограничи цените за крайните потребители. Въпреки това, новото дясноцентристки кабинет в страната обсъжда и други спорни промени. Те включват връщане на данъчни облекчения за чужденци. Фискалната политика остава силно политизирана и чувствителна тема за обществото.

Критиците на последното решение смятат, че пренасочването на средствата отслабва здравната логика. Те се опасяват, че налогът се превръща в обикновен инструмент за пълнене на бюджета. За пет години от данъка са събрани 533 милиона евро. Това го прави изключително политически изкушаващ източник на допълнителни приходи за държавата.

Разликата в облагането между различните пазари създава и нови проблеми. В медиите често се появяват информации за явлението „лимонадена мафия“. Става въпрос за контрабанда и нерегламентиран внос на напитки. Тези процеси са породени от разликите в данъчните ставки между държавите. Подобни явления показват сложността на прилагането на специфични акцизи в отворени пазари.

Поддръжниците на данъка продължават да го представят като голям успех. Според тях той стимулира производителите да подобряват своите рецепти. Това води до реални и измерими ползи за здравето на гражданите. Пренасочването на парите към общия бюджет обаче променя фундаментално първоначалната идея на закона.