Д-р Юлиян Караджов: Експерти, а не политици, трябва да решават проблема с наркотиците

Трагедията в Благоевград с 16-годишно момиче отново повдигна темата за употребата на наркотици сред младите българи. Биохимикът д-р Юлиян Караджов анализира причините за подобни инциденти и ефективността на държавната политика. Според него основният проблем не е самото вещество LSD, а неадекватното поведение на тийнейджърите и липсата на родителски контрол.

Сложните проблеми с наркотиците изискват експертиза, която е напълно независима от политическия натиск и изпълнителната власт. Д-р Караджов подчертава, че в цивилизованите държави тези въпроси се разглеждат от специализирани комисии. В тях политиците заемат само административни роли като секретари. Реалните решения се вземат от химици, медици, психиатри, юристи и икономисти. Тези експерти анализират ситуацията от всички страни, преди да предложат законодателни промени.

В България ситуацията е коренно различна. Решенията често се вземат от хора без специфично образование в материята. Това води до парадокси като забраната на кокаина за медицинска употреба. В развития свят той се използва като безопасна упойка при специфични случаи. Некомпетентността на институциите пречи на създаването на работещи закони и адекватна превенция.

Децата не вярват, когато излезе някой и почне да им говори като партиен секретар по бай-Тошово време.

Липсата на доверие в институциите е критичен фактор. Младите хора моментално разпознават лъжата и преувеличението. Когато властта говори некомпетентно, тя губи възможността да влияе върху поведението на рисковите групи. Проучванията показват, че около 15% от българските гимназисти са опитвали наркотици, а възрастта на първа употреба продължава да пада. Това поставя страната ни на челните места в Европа по употреба на забранени вещества сред тийнейджърите.

Д-р Караджов обяснява феномена чрез закона на Ричард Коуън. Репресивните мерки и забраните често водят до появата на по-опасни и концентрирани синтетични заместители на пазара. Когато едно вещество се забрани, дилърите предлагат негови имитации, които са по-лесни за укриване. Тези нови субстанции често имат неизвестни и смъртоносни странични ефекти. Фентанилът: Вълна от смърт в България е пример за това как пазарът се променя към по-опасни опиоиди.

При всяка забрана на някаква дрога веднага се появяват нейни по-концентрирани и по-опасни заместители.

Държавният подход в България остава фокусиран основно върху репресията. България отделя основната част от бюджета за борба с дрогата за полиция, а не за превенция и лечение. Този модел не дава резултати вече десетилетия. В същото време държави като Португалия и Канада постигат успех чрез декриминализация и регулация. В Колорадо легализацията на канабиса практически премахна проблема със смъртните случаи от опасна синтетична марихуана.

Кризата със синтетичните наркотици се задълбочава заради лесната им достъпност. Мутациите на фентанила са 100 пъти по-силни от традиционните дроги. Д-р Караджов предупреждава, че забраната на медицинския фентанил би била грешка. Той е изключително безопасен, когато се прилага от анестезиолог в контролирана среда. Проблемът е в нелегалния пазар, където чистотата на веществата е нулева.

Вместо нови агенции, пълни с чиновници, обществото се нуждае от честен диалог. Родителите трябва да възпитават децата си да разпознават рисковете. Училищата трябва да предоставят факти, а не идеология. Само чрез експертен подход и реална превенция можем да намалим трагедиите с млади хора в България.