PISA: 26 години история на потъването

За четвърт век разходите за образование в България са нараснали осем пъти. Резултатите на 15-годишните обаче продължават да се движат към дъното.

Проверка на „24 часа – 168 истории“ в данните на Евростат и Европейската комисия показва сериозен разрив. Разходите са се увеличили от около 609 млн. евро до близо 5,2 млрд. евро през 2025 г. Делът от брутния вътрешен продукт почти не се е променил. Той е нараснал от 4,2% през 2000 г. до 4,8% сега.

Бюджетът за образование е нараснал осем пъти за 26 години. Това увеличение не доведе до устойчиво подобрение в международното изследване PISA. По четене България е спаднала от 430 точки през 2000 г. до 387 точки през 2025 г.

По математика резултатът е намалял от 430 до 405 точки. По природни науки спадът е от 448 до 421 точки. Кратко подобрение се отчита между 2012 и 2015 г. След този период резултатите отново се влошават.

Най-тревожен остава делът на учениците под базовото ниво. През 2015 г. той е 41,5% по четене. През 2018 г. достига 47%, а през 2022 г. – 53%. През 2025 г. показателят вече е 58%.

Почти шест от всеки десет ученици не достигат базовото ниво по четене. Това означава, че много младежи завършват училище без сигурно разбиране на прочетения текст.

Данните показват, че размерът на финансирането не е единственият фактор. Анализ на Световната банка от 2012 г. сравнява България, Полша и Естония. Тогава публичните разходи за ученик са близки в трите държави.

България постига около 430 точки. Полша достига приблизително 540 точки, а Естония – около 550. Ирландия харчи значително повече, но резултатите ѝ тогава са по-ниски от тези на Полша и Естония.

Естония започва от позиция, близка до българската. Днес страната е сред водещите държави в света. През 2025 г. естонските ученици получават 527 точки по природни науки, 508 по математика и 499 по четене.

Естония заема шесто място в света по природни науки и осмо по математика и четене. Около 90% от децата там достигат базовото ниво по природни науки. В България този дял остава под половината.

Естонската система запазва общото обучение до девети клас. Държавата осигурява безплатни учебници, транспорт и обяд. Така училищата ограничават влиянието на социалния произход.

Социалният произход обяснява едва 9,6% от различията по природни науки. Разликата между заможни и бедни деца е 68 точки. Средната разлика в ОИСР достига 85 точки.

В България разликата между учениците от най-богатите и най-бедните семейства е 101 точки. Частните уроци допълнително задълбочават неравенството. При шест часа седмично семействата плащат около 150 евро.

Тази сума достига приблизително 600 евро месечно. Тя представлява близо една четвърт от нетната средна заплата, посочена в анализа. Така образователната система поставя семействата в различни стартови позиции.

Другата важна разлика е доверието към учителя. В Естония 93% от преподавателите контролират учебното съдържание. При страните от ОИСР средният дял е 84%.

В естонските училища учителите разполагат с по-голяма отговорност. Деветдесет и три процента от тях заявяват удовлетворение от професията. Учениците учат по-скоро от интерес, отколкото от страх от оценките.

Естония използва описателни оценки в първите класове. Рисковото оценяване започва по-късно. Училищата могат да разработват и собствени методики.

Около 80% от естонските ученици се чувстват щастливи и част от училището. Същият дял посещава извънкласни занимания по личен избор. Седемдесет и седем процента вярват, че способностите се развиват чрез усилия.

Полша също показва ефект от последователна реформа. След промяна в структурата на училището резултатът по четене нараства от 479 точки през 2000 г. до 508 точки през 2007 г.

През 2025 г. Полша остава над средните стойности на ОИСР. Учениците ѝ получават 495 точки по природни науки, 484 по математика и 482 по четене.

Ирландия прилага десетгодишна национална стратегия за грамотност. Тя включва повече от сто конкретни мерки. През 2025 г. страната е първа по четене, трета по природни науки и четвърта по математика сред 27 държави.

Ирландската система включва програма за училища в неравностойни райони. В учебната програма присъстват и 400 часа по предмета „Благополучие“. Страната ограничава натиска върху децата чрез строги правила за оценяването.

Проблемът в България не се обяснява само с липса на средства. Учителските заплати са се увеличили значително след 2017 г. Резултатите обаче продължават да се влошават.

Допълнителен анализ на разликите между учебната подготовка и формата на PISA е разгледан в този материал за българската образователна система. Данните от последния четвърт век показват траен проблем с равенството, доверието и последователността на реформите.