Системата у нас готви децата да тласкат гюле, а PISA ги изпитва на дълъг скок

Резултатите на българските ученици от PISA показват сериозни проблеми в училищното образование. Те не могат да се решат само с една промяна. Образователната система зависи от множество взаимносвързани фактори.

Един от най-важните фактори е форматът на изпитите. Учениците често се подготвят основно за големия изпит след VII клас. Той определя в какъв тип училище ще продължат образованието си.

Изпитите след VII клас измерват предимно знания, но проверяват ограничено уменията. PISA има различен подход. Тя не проверява само какво знаят учениците. Изследването измерва какво могат да правят с наученото.

PISA поставя задачи, свързани с реалния живот. Тя обхваща по-широк кръг от науки. Сред тях са физика, химия, биология, география, история и гражданско образование.

>

Все едно българската образователна система готви децата да тласкат гюле, а PISA ги изпитва на висок скок.

Сравнението показва разликата между двата подхода. При подготовката за тласкане на гюле се развиват едни мускули. При високия скок са нужни други. Същото се случва и с умствените умения.

Българското образование е насочено към запаметяване и възпроизвеждане на конкретни знания. PISA проверява тяхното приложение в непознати ситуации. Затова доброто представяне изисква мислене, а не механично повтаряне.

Българските ученици завършват основното образование най-рано в Европейския съюз. Това става след VII клас. В повечето други държави този етап приключва след VIII или IX клас.

Ранното приключване на основното образование влияе върху отношението към училището. След изпита учениците често приемат, че основната им цел вече е постигната. Така VIII и IX клас могат да се превърнат в години за почивка.

Затова моментът на завършване на основното образование трябва да се промени. Възможностите са това да става след VIII или след IX клас.

Учебните програми също трябва да бъдат преработени. Необходимо е да се изучават по-малко теми, но по-задълбочено. Олекотяването не означава учениците да учат по-малко.

Знанията трябва да се свързват с реални житейски ситуации. Например ученикът може да използва математиката, за да сравни два плана за плащане на електричество.

Той трябва да изчисли при какво потребление единият план става по-изгоден. Така простото уравнение придобива практическо значение.

Проблемите се задълбочават след V клас. До IV клас българските ученици се представят добре в международното изследване TIMSS. То измерва предимно знанията.

След V клас образованието става по-академично. Причината е стремежът в учебниците да присъстват прекалено много факти. Това се наблюдава при биологията, физиката, химията и други предмети.

В литературата също се изучават много автори за кратко време. Учениците нямат възможност да анализират задълбочено произведенията. Те преминават през Йовков за пет часа и през Вапцаров за три.

В други държави се избират по-малко автори. Учениците ги изучават задълбочено, обсъждат творбите и участват в дебати. Българската система трудно осигурява такова време.

Тази тема е свързана и с въпроса какво трябва да оценява училището. Повече по темата има в материала за оценяването на мисленето, а не само на паметта.

Промяната на Националното външно оценяване е необходима. Ако PISA измерва умения, националните изпити трябва да се доближат до този формат.

Предложенията за включване на природни и обществени науки в изпита след VII клас срещат силна родителска съпротива. Някои проекти дори са били дадени на съд.

Много родители предпочитат изпитът да прилича на конкурс. Те искат предварително да знаят точния материал. Така могат да наемат учители и да подготвят децата за конкретна оценка.

Изпитът обаче трябва да проверява способността за реакция в непозната ситуация. Подобен е подходът при интервю за работа. Кандидатът не знае всички въпроси, но трябва да покаже, че може да отговори.

>

За да възпитаваме умни деца, те не трябва да се готвят конкретно за изпита, а през цялото време трябва да се учат да мислят.

Промяната на изпитите ще повлияе върху програмите и преподаването. Необходимо е да започне квалификация на учителите. Те трябва да свързват науките с реални житейски ситуации.

Съществува и проблем с мотивацията на учениците при PISA. Представянето им не носи лична оценка. Затова част от избраните ученици се отнасят нехайно към изпита.

Възможен подход са финансови стимули за училищата. Те трябва да се определят спрямо нивото на учениците, а не само спрямо крайния резултат.

Без дисциплина, уважение и респект към учителите добри резултати няма да има. Шумът и преченето в час затрудняват дори учениците, които искат да учат.

Проблемът засяга и отношенията между родители и учители. Училищната промяна изисква съвместна отговорност, а не само нови изпитни формати.