Защо Европа оглупява: как левицата изгуби своя електорат

Изборите в германската провинция Саксония-Анхалт показват дълбока промяна в европейската политика. Резултатът поставя въпроса защо левите партии губят подкрепа, докато националистическите формации печелят работническия вот.

В Саксония-Анхалт „Алтернатива за Германия“ (АзГ) спечели историческите 44 процента. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) остана с едва 9 процента. Провинцията е бедна на милионери, но има преобладаващ пролетариат.

АзГ настоява Германия да прекрати подкрепата за войната в Украйна и да възстанови доставките на руски газ. Партията защитава социалните придобивки, но само за германските граждани. Според текста това я прави по-лява икономически от Християндемократическия съюз на Фреди Мерц.

Мерц подкрепя развитието на военната промишленост и по-твърд курс към войната. Междувременно социалните придобивки остават на заден план. Така политическите определения „ляво“ и „дясно“ все по-трудно описват реалните позиции.

АзГ е определяна като крайнодясна заради позицията си срещу миграцията. Партията говори и за „ремиграция“. Авторът противопоставя тази политика на традиционното разбиране за фашизма.

След слабия си рейтинг Мерц също зае по-твърда позиция срещу миграцията. Той затвори границата с Австрия и Полша. Така част от програмата на АзГ беше изпълнена превантивно от друга политическа сила.

Още допреди четвърт век германската социалдемокрация защитаваше сходни позиции. Тогава ГСДП твърдеше, че имигрантите намаляват заплатите и натоварват социалната система. Тази линия съществуваше от възникването на германското работническо движение.

Промяната настъпи при канцлера социалист Герхард Шрьодер. Между 1998 и 2005 година той последва модела на Тони Блеър. Така германската левица се отказа от старите си икономически традиции.

Левите партии прегърнаха глобализацията, отворените пазари и космополитните ценности. Според текста те постепенно изоставиха икономическия протекционизъм. Вместо това се насочиха към политика на идентичностите, джендъризъм и културен хедонизъм.

Този завой отчужди наемния труд. Работниците останаха на същото материално място, но вече бяха определяни като десни. Именно там АзГ намери новия си електорат.

Френският социалист и икономист Тома Пикети обяснява промяната с трансформацията на обществото. Според тази теза индустриалните работници са намалели. Увеличили са се висшистите, индивидуалистите и хората, търсещи нови лични преживявания.

Това обяснение обаче не отговаря напълно на случващото се във Франция. Там социалистите се сринаха, а партията на Марин льо Пен привлече нови избиратели. Подобен процес се наблюдава във Франция, Англия и Германия.

Левите политици изоставиха стария си електорат. Десните партии с готовност го привлякоха. Тази промяна не изглежда спонтанна, а следва продължителна идеологическа трансформация.

Промяната в отношенията между поколенията и политическите елити също показва кризата на обществения договор. Експертите пренесоха разделението ляво-дясно от икономическата към културната ос.

Преди левите бяха егалитарни, а десните защитаваха елитарни позиции. Днес лявото се свързва с космополитизъм, а дясното — с патриотизъм и консерватизъм. Така икономическите интереси на работниците останаха без традиционен политически представител.

АзГ възникна като партия на десни икономисти, които критикуваха еврото, Европейския съюз и социалната държава. По-късно формацията промени профила си. Тя съчета национална политика, социални обещания и критика към миграцията.

Този модел се оказа успешен в източната част на Германия. Авторът свързва това с историческия опит на източногерманците. Според него социализмът е изградил по-прагматично отношение към политическите обещания.

Половинвековната промяна според текста има материална цел: отслабване на левите партии и синдикатите. Това би намалило разходите за труд и увеличило печалбите на елита.

Германските синдикати първоначално протестираха срещу политиката на Шрьодер. По-късно се отдалечиха от ГСДП и от собствените си членове. Близо милион души ги напуснаха разочаровани.

Част от бившите социалдемократи се насочиха към „Левицата“, алианса на Сара Вагенкнехт и АзГ. Подобни процеси се наблюдават и в други европейски държави.

Материалът представя АзГ като политически авантюристична формация. Той предупреждава, че партията може да се превърне в поредния капан за левия електорат. Според тази оценка тя променя позициите си според политическата конюнктура.

Подобни обвинения са отправени и към други националистически лидери. В текста се споменават Джорджа Мелони, Марин льо Пен, Найджъл Фараж и Доналд Тръмп.

Успехът на „Алтернатива за Германия“ показва как политическите етикети се променят. Когато левите партии изоставят икономическите интереси на труда, вакуумът се запълва от други формации.

Европа оглупява, защото политиците следват противоречиви принципи. Те сменят позициите си според удобството. Така общественият смисъл на политиката постепенно се разпада.