Парламентът прие промени в Закона за държавния дълг: Граждани ще купуват ДЦК без такси

Народното събрание прие на първо четене ключови промени в Закона за държавния дълг. Законопроектът е внесен от политическата формация „Прогресивна България“ (ПБ). Документът получи широка подкрепа със 181 гласа „за“. Нито един народен представител не гласува „против“. Девет депутати избраха да гласуват с „въздържал се“.

В същото време парламентът отхвърли алтернативния законопроект на ГЕРБ-СДС. Той събра едва 44 гласа в своя подкрепа. Против него бяха седмина депутати, а 144 се въздържаха. Основният фокус на приетите промени е модернизацията на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК).

**Прогресивна България въвежда ясна правна уредба за статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа.** Новите текстове прецизират режима за участие на лицензирани кредитни институции. Инвестиционните посредници също ще имат по-ясни правила за работа на този пазар. Тези промени са обусловени от необходимостта от по-ефективен контрол върху търговията с държавен дълг.

**Министърът на финансите получава правомощия да емитира ДЦК специално за инвеститори – физически лица.** Това е една от най-съществените новости в законопроекта. Предвижда се изграждането на модерна електронна система за регистриране на търговията. Тя ще обслужва изцяло сделките с държавни ценни книжа в страната.

**Инвеститорите от населението няма да дължат такси и комисионни при първично придобиване на ценни книжа.** Тези разходи ще бъдат поети изцяло от държавния бюджет. Мярката цели да насърчи гражданите да инвестират своите спестявания в държавни инструменти. По този начин се осигурява алтернатива на банковите депозити.

По време на дебатите Константин Проданов (ПБ) представи важни икономически аргументи. Той посочи, че в българската банкова система има около 98 млрд. евро депозити. Близо 60% от тези средства са собственост на българските домакинства.

С този законопроект, ако български физически лица купуват ДЦК, лихвите от ДЦК остават у нас и задържаме капитала в страната

Проданов добави, че средната доходност за ДЦК за петгодишен период надхвърля 3%. Неговият колега Стефан Белчев (ПБ) също подкрепи тезата за привличане на ликвидни средства. Той отбеляза, че през 2026 г. депозитите ще достигнат 98 млрд. евро. Според него е правилно тези капитали да се влеят в националната икономика.

Владислав Панев (ДБ) подчерта положителния ефект върху инфлацията. Според него изтеглянето на ликвидност от пазара намалява натиска върху цените. Мартин Димитров (ДБ) настоя за определяне на конкретен срок за електронната платформа. Константин Проданов пое ангажимент да обсъди този въпрос с Министерството на финансите.

Критика към проекта дойде от страна на „Възраждане“. Цончо Ганев се позова на официални данни от Националната агенция за приходите.

34% от българите живеят и плащат данъци с минимална заплата. Сега депутатите им казват отидете да си купите ДЦК, с които ние да покриваме липсите в бюджета

Отхвърленият проект на ГЕРБ-СДС също предвиждаше всеки да може да си купи държавни облигации в пощата. Тяхната идея включваше директно предлагане без участие на първични дилъри. Депутатите обаче предпочетоха модела на „Прогресивна България“.

**Промените са част от подготовката на България за пълноправно членство в еврозоната.** След приемането на еврото ще се прилагат стандартизирани клаузи за колективно действие. Те ще важат за всички емисии с падеж над една година. Тези правила са одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Клаузите позволяват промяна на договорните условия по предложение на министъра на финансите.

Изследвания сочат, че държавата подготвя и интеграция със системата Target2-Securities. Това ще модернизира допълнително сетълмента на държавни ценни книжа. Паралелно се обсъжда и поемането на нов дълг до 3,8 млрд. евро през 2026 г. Тези средства ще покриват бюджетни нужди и плащания по ПВУ. Новата рамка ще позволи на гражданите да купуват дълг на държавата с облигации срещу лихва при по-добри условия.