Парламентът обсъжда Бюджет 2026 на второ четене при прогнозен дефицит от 5,7%

Народното събрание започна ключовото обсъждане на второ четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2026 година. Министерският съвет внесе документа на 1 юли 2026 г. Депутатите приеха финансовата рамка на първо четене на 15 юли същата година. Преди основния дебат парламентът гласува бюджетите на ДОО и НЗОК.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България“ представи официалния доклад. В пленарната зала присъства вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Дебатите протичат в обстановка на сериозно политическо и икономическо напрежение. Приемането на рамката се забави заради трудни преговори между политическите сили.

Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите включва няколко ключови показателя. Бюджетният дефицит е заложен на 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Очакваната средногодишна инфлация за периода надхвърля 4 на сто. Министерството на финансите прогнозира растеж на икономиката до 2,7% през 2026 г. Същевременно прогнозният размер на БВП за 2026 г. достига 120,1 млрд. евро.

Един от най-спорните моменти в законопроекта е свързан с държавния дълг. Максималният размер на новия държавен дълг може да достигне 10,5 млрд. евро. Управляващите обясняват тази стъпка с нуждата от покриване на стари задължения. Те планират финансиране на капиталови инвестиции и осигуряване на социални буфери. Опозицията реагира остро срещу тези планове. Депутатите предупреждават, че такова задлъжняване застрашава бъдещите поколения. Подобни остри реакции в НС бележат целия процес по обсъждане на финансовия план.

Синдикатите и работодателите също изразиха сериозни притеснения в Тристранния съвет. Те критикуват високия дефицит, който отдалечава страната от фискалната стабилност. Опозиционните партии настояват за по-консервативна политика. Критики към проектобюджета се чуват непрестанно в кулоарите на парламента.

Депутатът от ДБ Мартин Димитров коментира икономическите последици от предложената рамка. Той подчерта липсата на важни реформи в различните сектори.

Виждате, че с бюджетите се вижда прогресивен дълг, прогресивен дефицит, прогресивни разходи, но прогресивни реформи няма. Тези хора не правят нито една важна реформа. Удрят тежко светлата икономика.

Димитров допълни, че секторът на светлата икономика страда от по-високи осигурителни прагове. Според него промените в почасовата заетост представляват тежък удар. Той предупреди за започваща сериозна бюджетна криза.

Народният представител Божидар Божанов обърна внимание на проблемите в здравеопазването. Той посочи, че предложенията за спиране на корупционни практики са били отхвърлени. Божанов използва специфичен термин за поведението на управляващите.

Здравеопазването е един от класическите примери как това можеше да се случи, а не се случи. Имахме предложения както за спиране на всички кранчета по отношение на обществени поръчки,така и преразпределение на самия бюджет по начин, който ще осигури максимален достъп на всички хора в България, които са здравно осигурени. Всичко това беше отхвърлено, абсолютно всичко. На гръцки има един термин, който се нарича „аматия“, което значи, въпреки че знаеш, че може да бъде по-добре, настояваш върху това, което си правиш.

Божанов отбеляза, че бюджетът не предлага необходимите промени. Дебатите в пленарната зала продължават с разглеждане на параграфите по отделните министерства. Управляващото мнозинство защитава параметрите като балансирани в условия на инфлация. Опозицията продължава да настоява за ревизия на разходите и дълговите планове.