Разследване на „Файненшъл таймс“: САЩ са инкасирали 13 милиарда долара от венецуелския петрол

Администрацията на Доналд Тръмп е получила приходи в размер на около 13 милиарда долара от контрола върху венецуелския петрол. Тези данни бяха изнесени в мащабно разследване на авторитетното издание „Файненшъл таймс“. Администрацията на САЩ е получила над 13 милиарда долара от венецуелски петрол през 2026 г. според последните изчисления. Тези средства са натрупани, след като Вашингтон пое пълното управление върху износа на суровината от южноамериканската държава. Това се случи непосредствено след операцията по отстраняването и задържането на президента Николас Мадуро.

Въпреки огромните постъпления, съдбата на тези милиарди остава неясна месеци след събитията. Според „Файненшъл таймс“ липсват доказателства, че парите са достигнали до венецуелския народ. Изданието подчертава, че средствата са „безследно изчезнали“ от официалните отчети. По-рано Белият дом заяви, че печалбите ще бъдат използвани в полза на гражданите на двете страни. Държавният департамент дори обяви провеждането на финансов мониторинг за гарантиране на прозрачност. Реалността обаче показва, че икономиката на Венецуела продължава да се свива драстично. Брутният вътрешен продукт на Венецуела падна до най-ниското си ниво за последните пет години.

Конгресмени от Демократическата партия изразиха сериозни опасения относно управлението на тези ресурси. Хоакин Кастро заяви пред изданието, че липсват каквито и да е защитни мерки при разходването на средствата.

„Военната намеса на Тръмп във Венецуела от самото начало беше свързана с петрола, властта и корупцията, като милиарди долари приходи от венецуелски петрол се контролират от администрацията на Тръмп без прозрачност и без гаранции“, заяви Хоакин Кастро.

Той подчерта, че Конгресът на САЩ е бил държан в пълно информационно затъмнение. Републиканката Мария Елвира Саласар също призова за разкриване на подробности около финансовите операции. Тя настоява за пълна прозрачност относно крайната дестинация на нефтените долари. Данните показват, че интересът от черното злато на Венецуела е водещ фактор в американската външна политика.

Според публикации в медиите, част от приходите може да са били насочени към офшорни зони. Изданието Semafor съобщи за планове за депозиране на 500 милиона долара в сметка в Катар. В същото време „Ню Йорк Таймс“ разкрива ключовата роля на държавния секретар в управлението на страната. Държавният секретар Марко Рубио контролира финансовите потоци и ключовите назначения във Венецуела. Неговото влияние е толкова голямо, че той вече е наричан от мнозина „вицекрал“.

Марко Рубио управлявал Венецуела като “вицекрал”, като взема решения за разпределението на природните ресурси. „Ню Йорк Таймс“ описва системата на управление като раздаване на джобни пари на деца. Приходите се депозират в сметки на Министерството на финансите на САЩ. Приходите от продажбите се депозират в сметки на Министерството на финансите на САЩ. След това Рубио и неговият екип решават кога и какви суми да преведат към Каракас чрез частни банки. Тези трансакции се извършват на етапи и при строги условия.

Връзката между Вашингтон и временното управление в Каракас е ежедневна. Марко Рубио поддържа постоянен контакт с изпълняващата длъжността президент Делси Родригес чрез мобилни приложения. Тя е пряко зависима от американските трансакции за изплащане на заплати в публичния сектор. В същото време популярни опозиционни лидери като Мария Корина Мачадо остават извън управлението.

Влиянието на САЩ се простира дори до контрол върху комуникациите на венецуелските дипломати. След натиск от Вашингтон, венецуелският външен министър Иван Гил беше принуден да изтрие своя публикация в социалните мрежи. Тя съдържаше критики към действията на САЩ срещу Иран. Този акт на цензура беше извършен в рамките на броени часове.

Геополитическите амбиции бяха илюстрирани и от самия Доналд Тръмп. Той публикува карта, на която Венецуела е представена като 51-ия американски щат. Въпреки политическото напрежение, САЩ изпратиха хуманитарна помощ след опустошителните земетресения. Близо 400 милиона долара бяха отпуснати за възстановяване на страната. На терен бяха разположени и 900 американски военнослужещи за оказване на съдействие. Въпреки това въпросът за липсващите 13 милиарда долара от петрол продължава да тежи върху администрацията.