Овцевъдството в България пред колапс: Фермери масово разпродават стадата си

Овцевъдството в България е изправено пред критично изпитание. Фермерите масово се отказват от своите стада заради липса на пазар. Росен Джамбазов от еленското село Константин отглежда 230 овце от породата „български цигай“. Той споделя, че за първи път кланиците не са изкупили нито едно животно за Гергьовден.

Според овцевъда субсидиите са спаднали драстично от 163 лева през 2014 г. до едва 41 лева днес. Тази сума не покрива дори минималните разходи за отглеждане. Един стопанин харчи около едно евро на ден за всяка овца. Това прави годишен разход от 360 евро при подпомагане от едва 20 евро на глава.

В момента кланиците не изкупуват. Хората останаха без пари, те с 300 евро пенсия, какво да си купуват – да си платят сметки, лекарства или да си купят агнешко ли, което е 15-18 евро на магазина?

Високите цени в търговската мрежа отблъскват потребителите. Много българи не могат да си позволят месо за празничната трапеза. Информация за това как се променя цената от фермата до търговеца показва тежестта върху крайния клиент.

Когато почнах през 2014 година, вземахме към 163 лева субсидия, сега вземаме по 41 лв., които ще са 20 евро. Подпомагането е много слабо, най-малкият разход на една овца, ако е 1 евро на ден, са 360 евро през годината, с 20 евро субсидия на глава, няма как да ги изкараме.

Липсата на работна ръка е друг сериозен проблем за сектора. Пастирите изискват заплати между 700 и 800 евро. Тези суми често се оказват непосилни за малките стопанства. Административната тежест и сложните еко-схеми принуждават много фермери да прекратят дейността си. Стопаните трябва да бъдат едновременно пазачи, гледачи и писари.

Ние пазачи ли да сме, гледачи ли да сме, писари ли да сме, измислят едни еко-схеми. Юристи ли да сме, пастири да сме? Един работник да хванеш – няма да се съгласи за по-малко и от 50 евро да работи. От две години се опитвам да ги продам – няма кой, подиграват ми се – дават ми 150-200лв. През последните години имам колеги които искат също да се откажат.

Ситуацията в страната се влошава и от болести по животните. В Пловдивска област действат 17 активни огнища на шарка по дребните преживни животни. Това налага забрана за движение и търговия с овце и кози. Тези мерки допълнително притискат производителите. Подобни трудности изпитват и производители от Добричко, където търсенето също е минимално.

Държавата планира нова индикативна програма за 2026 година. Тя предвижда бюджет от около 440 милиона евро за земеделие и животновъдство. Въпреки това, малките стопани остават скептични относно достъпността на тези средства. Броят на овцете и козите в България продължава да намалява застрашително.

Секторът се нуждае от специално законодателство и по-лесен достъп до пасища. Разходите за осигуровки и сметки на едно стопанство достигат 1000 евро месечно. Без адекватна държавна политика традиционното българско овцевъдство е заплашено от изчезване. Животновъдите се надяват новият земеделски министър да подкрепи сектора ефективно.