Отново мазут по плажовете: Еколози и туристи алармират за мащабно замърсяване

Замърсяването с мазут по българското Черноморие се завърна и предизвика сериозна тревога сред летовници и еколози. Черни мазни петна покриха плажните ивици, като проблемът обхваща територията от Тюленово на север до Ахтопол на юг. **Първите сигнали за черни мазни петна се появиха на 18 юни по цялото крайбрежие.** Туристите съобщават за неприятни преживявания, като много от тях намират краката си и вещите си покрити с лепкавата субстанция.

Ситуацията по южните плажове е особено тежка. Почиващи в Царево разказват за големи парчета мазут, които изплуват от морето.

Цели парчета на моменти – ето толкова големи през метър да кажем и чудехме се какво е това, и ей сега като застанахме вчера тук на Царево при издърпване на котвата ръцете ми целите в мазут.

Това споделя един от плажуващите, който е станал свидетел на замърсяването. Други туристи допълват, че гледката е отвратителна, а домашните им любимци стават неузнаваеми след допир с мазута.

Имаше и кученца – целите от бели бяха станали далматинци

, разказва друг почиващ. Вече са регистрирани Нови сигнали за мазут по Южното Черноморие, което засилва общественото напрежение.

Еколозите от организацията „Грийнпийс“ следят ситуацията чрез сателитни данни. Христо Панчев, еколог в организацията, посочва, че петната по повърхността на морето не са инцидентни. **Сателитни данни показват голям нефтен разлив от 15 юни на 25 километра от Маслен нос.** Според експертите теченията в Черно море, които се движат обратно на часовниковата стрелка, са разнесли замърсяването по южното крайбрежие.

Ние наблюдаваме сателитни данни още от самото начало. От сателитните данни личи, че петната по повърхността на морето, далеч не са едно и две, за съжаление са повече.

Панчев подчертава, че българските служби имат ограничен инструментариум за реакция и липсват дронове за обхождане на място.

Една от основните версии за инцидента е нелегално изхвърляне на сантинни води от кораби. Капитан Тодор Георгиев, корабен оператор, обяснява, че съвременните плавателни съдове разполагат със системи за мониторинг (ODME). Тези системи автоматично спират изхвърлянето на вода, ако съдържанието на нефт надвиши 15 части на един милион. Въпреки това, рискът остава при по-старите съдове.

Не може да пропуснем руския сенчест флот, който, за съжаление, държавата остава сляпа за него. Това са едни допотопни съдове, които са за скраб.

Еколозите предупреждават, че тези кораби работят с изключени предаватели и извършват опасни прехвърляния на гориво в открито море.

Министерството на транспорта обаче поддържа различна теза. Според техните експерти замърсяването не е резултат от нов разлив в българската акватория. Те твърдят, че става въпрос за „катранени топчета“ от старо нефтено замърсяване. Тези остатъчни тежки фракции не позволяват точен анализ на техния произход. Различните версиите за източника на нефтеното замърсяване продължават да се обсъждат в публичното пространство.

Екип на БНТ проведе собствено изследване на проби, взети от плажа в Ахтопол. Анализът е извършен в университетска лаборатория с помощта на инфрачервен спектрометър. **Лабораторен анализ установи наличие на керосин и стандартна добавка към горивата в пробите.** Мария Чернева от БНТ обяснява:

Изследването е много бързо и става с инфрачервен спектрометър, нужна е само една капка.

Резултатите показват профил на извършител, който вероятно е танкер, превозвал самолетно гориво и измил цистерните си близо до брега.

Данните от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) допълват тревожната картина. **На 19 юни Европейската агенция за морска безопасност е регистрирала четири отделни разлива.** Един от тях е бил с площ от 3 квадратни километра и е получил „жълт код“ за опасност. Въпреки тези данни, реакцията на българските власти остава неясна за обществеността. Христо Панчев призовава за по-голяма прецизност в поведението на институциите и гражданите. Капитан Георгиев предлага държавата да инвестира в сателитен абонамент за непрекъснато наблюдение, което би струвало между 5 и 15 милиона евро годишно.