Отбелязваме Св. св. Константин и Елена и Спасовден

На 21 май православната църква отбелязва двоен празник. Днес честваме Възнесение Господне, познато като Спасовден. Едновременно с това почитаме Деня на светите равноапостоли Константин и Елена. На 21 май православната църква отбелязва двоен празник – Възнесение Господне и Деня на светите равноапостоли Константин и Елена. Това съвпадение води до множество тържествени литургии в цялата страна.

Възнесение Господне се празнува винаги в четвъртък, точно четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания Христос остава на Земята след своето възкресение. Той проповядва своето учение в продължение на четиридесет дни. Спасителят разговаря със своите ученици като богочовек. В подножието на Елеонската планина той се въздига в небесата. С този акт завършва делото на човешкото спасение. Затова народът нарича този ден Спасовден.

Народните вярвания за Спасовден са свързани с природата и земеделието. Ако на този ден вали дъжд, годината ще бъде богата. Земеделците вярват, че реколтата ще бъде обилна при валежи. Празникът е и професионален ден за много браншове. Днес празнуват хлебарите, цветарите и шофьорите. Строителите и хотелиерите също приемат светеца за свой покровител. В редица градове се организират тематични инициативи за тези професии.

Фолклорът пази интересни обичаи за този ден. В нощта срещу Спасовден се изпълняват ритуали за лекуване на безплодие. Жената трябва да преспи под растението росен. Това цвете се счита за магическо и самодивско. Тя трябва да бъде придружена от човек, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал специална спасова пита. Добавят още варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли те бягат към селото, без да се обръщат.

В българския език е останал един популярен израз, свързан с празника.

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“

Този израз се използва при внезапни и изненадващи събития. Често се свързва с неочаквани ситуации, които се случват в последния момент. В миналото изразът е имал и по-деликатно значение в контекста на семейните отношения. Той е служил като начин за регулиране на популацията във възрожденското общество.

На същата дата почитаме светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 година император Константин издава Миланския едикт и въвежда християнството като официална религия. Самият той приема вярата в края на своя земен път. Неговата майка, царица Елена, отива на поклонение по светите места. Тя построява няколко манастира в Йерусалим. Елена открива кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Това събитие е ключово за историята на християнската църква. Заради тези заслуги императорът и майка му са канонизирани за светци.

Според народната традиция на този ден е забранена всякаква полска работа. Празникът предпазва реколтата от унищожителни градушки. Хората вярват, че Константин и Елена носят градушката в чувал. Най-разпознаваемата традиция за този ден са нестинарските танци. Празникът на светите Константин и Елена е известен с древния обичай на нестинарските игри върху жарава. Тези ритуали са запазени и до днес в района на планината Странджа.

Подготовката за нестинарството започва с голяма клада от дърва на мегдана. Вечерта дървата се запалват и се изчаква да станат на жарава. Хората се събират около огъня под звуците на ритуален тъпан. Когато жаравата се разстила в кръг, започват танците. Начело на шествието се носят иконите на двамата светци. Нестинарите влизат боси в огъня и танцуват. Вярва се, че иконата ги пази от изгаряне. Понякога те изричат пророчества или общуват с предците си.

Днешният ден е повод за радост за много именици. Празнуват Спас, Спаска, Спасена и Спасения. Имен ден имат още Спасимир, Спасимира, Спасуна и Сотир. Към празнуващите се присъединяват Константин, Костадин, Елена и Еленко. Своя празник отбелязват също Елеонора, Елка и Костадинка. В църквите се провеждат празнични литургии и литийни шествия. Местните общности организират курбани и общи трапези за здраве.