Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд заради промени в трудовото законодателство през бюджета

Омбудсманът на Република България Велислава Делчева заяви в предаването „Денят започва“, че е сезирала Конституционния съд заради разпоредби в Закона за държавния бюджет, свързани с механизма за определяне на минималната работна заплата и отчитането на трудовия стаж. Според нея чрез бюджетния закон се извършват съществени промени в трудовото законодателство, без обществено обсъждане и без необходимите мотиви.

Делчева е категорична, че използването на бюджета за подобни промени е недопустимо.

През един бюджетен закон, в който по принцип се определят приходите и разходите на държавата, се прави огромна промяна в трудовото законодателство. Това се случва без обществено обсъждане, без да бъдат чути синдикатите, работодателите, работниците и гражданите. Още по-притеснително е, че разпоредбите са толкова общо формулирани, че създават несигурност, защото хората не знаят как в бъдеще ще се определя минималната работна заплата.

По думите ѝ използването на преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон за подобни промени представлява „злоупотреба със законодателната техника“. Делчева подчерта, че законът допуска изменянето на други нормативни актове чрез тези разпоредби, но не и когато става дума за толкова сериозни промени в трудовите права на гражданите.

Подобни изменения трябва да бъдат предмет на самостоятелен законопроект, с пълна оценка на въздействието и широк обществен дебат.

Омбудсманът изрази надежда Конституционният съд да се произнесе своевременно, тъй като става дума за разпоредби, които са част от бюджетен закон с ограничено действие във времето. Тя е категорична, че с новите текстове се смесват различни правни институти до степен на обезличаване на тяхното предназначение.

Работното време, трудовият стаж и осигурителният стаж са три различни института, които сега се смесват до такава степен, че се обезличава тяхното предназначение. Работното време е времето, през което човек полага труд и получава възнаграждение. Трудовият стаж обаче е календарният период, през който той е бил в трудово правоотношение и е натрупал професионален опит. Осигурителният стаж пък зависи от внесените осигурителни вноски. Не можем да поставяме знак за равенство между тези понятия.

За да илюстрира разликата, Делчева използва сравнение с книга.

Ако двама души четат една и съща книга, работното време са страниците, които всеки прочита през деня. Но трудовият стаж е самата книга. Човекът, който работи на четири часа, просто чете по-бавно, но в крайна сметка прочита същата книга.

Според нея аргументът, че измененията са насочени срещу злоупотребите със заетостта на непълно работно време, не оправдава ограничаването на трудовите права. Делчева e изразявала притеснения и от липсата на ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Сигурна съм, че има други начини за борба със сивата икономика. Ако приемем логиката, че трудовият стаж трябва да зависи единствено от реално положения труд, тогава трябва да си зададем въпроса какво правим с платения отпуск или с майчинството. И в двата случая човек не полага труд, но тези периоди се признават за трудов стаж.

Делчева изрази сериозно безпокойство и от липсата на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Тя подчерта, че не възразява срещу самия механизъм, а срещу начина, по който се случва всичко.

В момента няма никаква яснота кога ще бъде изработен този механизъм. Законът само дава възможност Министерският съвет да внесе законопроект, но без срок и без гаранции, че това ще се случи. Няма гаранции и че Народното събрание ще го приеме. Това поставя въпроса как всъщност ще бъде определена минималната работна заплата след 1 януари 2027 година.

Според омбудсмана тревожен е и фактът, че Националният съвет за тристранно сътрудничество не е бил реално включен в обсъждането на тези промени. От началото на годината до 1 август в институцията са постъпили около 10 000 жалби, което показва сериозен ръст спрямо предходни периоди.

До края на годината вероятно ще отчетем рекорден брой сигнали. Жалбите са почти три пъти повече в сравнение с предходни периоди. Най-много остават потребителските жалби – за топлофикация, електроснабдяване и комунални услуги. Наблюдаваме и увеличение на сигналите за нарушено право на собственост, за проблеми, свързани с правото на благоприятна околна среда, както и тревожна тенденция при задлъжняването на млади хора чрез бързи кредити.

По думите ѝ институцията вече е постигнала конкретен резултат съвместно с Българската народна банка. Кредитните институции вече отразяват в Централния кредитен регистър случаите, когато съдът е обявил даден договор за нищожен. Преди това хората оставаха вписани като длъжници и това практически ги лишаваше от възможността да получат нов кредит.

Според Делчева сигналите за необосновано повишаване на цените след въвеждането на еврото вече са единични, но контролът трябва да продължи.

Най-много жалби имаше в периода непосредствено около въвеждането на еврото. Сега сигналите намаляват, но контролните органи трябва да продължат да работят активно. Призовавам гражданите винаги, когато видят необосновано увеличение на цените или друга нередност, да подават сигнали. Това също е гражданска отговорност.

Като пример тя посочи собствен опит с рязко повишени цени на паркинг и въжен парк. Паркинг, който миналата година е струвал 3 лева, тази година струва 5 евро, при положение че условията не са променени. Подобен пример има и с въжен парк, където цената е нараснала от 23 лева на 20 евро.

Именно затова винаги подавам сигнали до контролните органи. Не можем просто да приемаме подобни случаи за нормални.