ОИСР понижи прогнозата за икономическия растеж на България до 2,5% през 2026 г.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) коригира очакванията си за българската икономика. Според новия доклад „Икономически перспективи“, растежът ще се забави до 2,5 на сто през 2026 г. Предишната прогноза на базираната в Париж организация предвиждаше ръст от 2,6 на сто. През 2027 г. икономическата активност ще отслабне допълнително до 2,3 на сто. Основната причина за песимизма е високата инфлация и поскъпването на енергията.

Конфликтът в Близкия изток оказва сериозен натиск върху вътрешното търсене в страната ни. По-високите цени на енергоносителите намаляват реалните доходи на домакинствата. Темповете на увеличение на заплатите и социалните трансфери също започват да отслабват. Българската икономика остава силно чувствителна към външни енергийни шокове заради високия дял на енергийните разходи. Поскъпването на горивата и електроенергията на едро вече е факт. Ефектът обаче остава по-слаб в сравнение с кризата след началото на войната в Украйна.

Инвестиционната активност през 2026 г. ще се крепи основно на публичните разходи. Средствата по европейските фондове ще бъдат водещ фактор за икономиката. Частните инвестиции ще започнат да се възстановяват едва след отшумяване на геополитическата несигурност. ОИСР предупреждава, че рискът инфлацията да остане трайно висока е съвсем реален. Очаква се средногодишната инфлация да достигне 4,3 на сто през 2026 г. Едва през 2027 г. тя може да се забави до 3,4 на сто.

Данните от Research Findings потвърждават сериозния ценови натиск. През май 2026 г. България е отчетена като страната с най-висока годишна инфлация в еврозоната с ръст от 6,3%. Националният статистически институт (НСИ) публикува още по-тревожни данни за април 2026 г. Тогава годишната инфлация достигна 7,1 на сто. Това е най-високото равнище от години насам. Натрупаната инфлация за последните пет години вече достига 42,1 на сто. Тези цифри показват, че ценовият натиск не е краткосрочно явление.

Подобни предизвикателства пред икономическия растеж се наблюдават в целия Европейски съюз. Пролетната икономическа прогноза на ЕС също подчертава негативното влияние на енергийния шок. Същевременно глобалните институции следят внимателно ситуацията. Международният валутен фонд леко повиши прогнозите си за световната икономика, но рисковете остават значителни.

България се присъедини към еврозоната през януари 2026 година. Това доведе до лек спад в разходите по заемите за домакинствата и бизнеса. Въпреки това бюджетният дефицит надхвърли границата от 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Основните причини са високите разходи за социални и здравни услуги. Увеличението на заплатите в публичния сектор също натоварва хазната. ОИСР препоръчва на правителството стабилна фискална консолидация в средносрочен план.

Бюджетният дефицит на България надхвърли 3% от БВП заради разходи за заплати и социални услуги. Необходими са структурни реформи в енергийния сектор за гарантиране на стабилност. Това включва разширяване на електропреносната инфраструктура и инвестиции в съхранение на енергия. Ускоряването на проектите за възобновяеми източници е от критично значение. Правителството вече въведе компенсации за енергоемките предприятия и субсидии за бедните домакинства.

Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман изрази загриженост за глобалната ситуация.

„Световната икономика навлезе в 2026 г. със силен импулс, но перспективите значително се влошиха след началото на конфликта в Близкия изток. Колкото по-дълго продължават прекъсванията, толкова по-големи стават икономическите и социалните разходи“, заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.

ОИСР очертава два възможни сценария за глобалното развитие. Първият предвижда ограничено прекъсване на енергийните доставки. При него глобалният растеж ще бъде 2,8 на сто през 2026 година. Вторият сценарий е по-песимистичен и включва продължителни сътресения до 2027 година. При такова развитие световният растеж би паднал до 2,1 на сто. Трайно високите цени на енергията и храните ще засегнат най-тежко енергийно зависимите икономики.

Натрупаната инфлация в България за последните пет години достигна 42,1 процента. Това засилва критиките към текущата бюджетна политика. Някои анализатори смятат, че икономическият ръст, движен от държавни разходи, може да отслабне. Фискалната подкрепа трябва да бъде добре насочена и временна. Само така ще се запазят стимулите за ограничаване на енергийното потребление.