Обезщетяват наследници на земи с неустановени стари граници

Депутатите приеха на първо четене промени за обезщетяване на наследници на земи с неустановени стари граници. Законопроектът променя и правилата за търгове, ренти и незаконно ползване на земеделски имоти.

Обезщетяват наследници на земи с неустановени стари граници

Законопроектът на "Прогресивна България" бе представен от шефа на земеделската комисия Явор Гечев. В пленарната зала дойде и земеделският министър Пламен Абровски (от ляво). СНИМКИ: Велислав Николов.

Време за четене: 3 мин. • 24 септември 2026

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предложенията са внесени от народни представители от Прогресивна България. Те бяха единствените, които подкрепиха законопроекта. Опозицията се въздържа.

Промените предвиждат наследниците на земеделски земи с неустановени стари граници да могат да поискат обезщетение. Общините ще трябва да предоставят земи в двумесечен срок. При липса на свободни площи наследниците ще получават поименни компенсационни бонове.

Търговете за държавна земя ще се провеждат на сесии. В първата ще се допускат местни фермери, фирми и собственици или ползватели на животновъдни обекти. Те трябва да имат адрес в съответната община или в съседна община.

В първата тръжна сесия няма да участват лица, които обработват над 10 хиляди декара. Ограничението ще важи и за свързани с тях предприятия. Целта е да се подпомогнат малките, средните и семейните стопанства.

Кандидатите за държавна земя за зеленчуци или трайни насаждения ще доказват практически опит. Те трябва да са заявявали такива площи през последните три години. Изискването се отнася до интервенцията за подпомагане на доходите.

Изключение ще има за млади фермери до 40 години. Те ще могат да кандидатстват, дори когато започват дейността си.

Законопроектът въвежда и нови критерии за участие при отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения и фуражни култури. При фуражните култури договорите ще се сключват при норма до осем декара за една животинска единица.

Предлагат се промени и при стопанските дворове. Лица, които ги владеят незаконно, няма да могат да ги придобиват по давност. Предвижда се ускорена административна процедура за освобождаване на имотите.

Незаконните ползватели ще могат да бъдат отстранявани със заповед на директора на областната дирекция Земеделие. При изпълнението ще съдейства Министерството на вътрешните работи.

Изграждането на хидромелиоративна инфраструктура ще може да се извършва върху държавни земи без търг или конкурс. За това ще се плаща пазарна цена. При вече изградена инфраструктура наемът или арендата ще се определят чрез пазарна оценка.

Променя се и механизмът за определяне на рентите за държавните пасища, мери и ливади. Предлага се да се прилага по-високата стойност между най-високата тръжна цена в землището и други законови показатели.

За общинските пасища, мери и ливади се предлага наемната цена да се определя по пазарен механизъм. По време на дебатите опозицията заяви, че има притеснителни текстове. Според опозицията те трябва да бъдат прецизирани.

Законопроектът беше обсъден в рамките на парламентарна процедура по първо четене, подобна на други разглеждани промени в законодателството. Сред тях е и [друг спорен законопроект, приет на първо четене](https://paragraf.bg/globite-za-izhvarlyane-na-stroitelni-otpadatsi-se-uvelichavat-debat-za-bokluka-v-sofiya/).

Земеделският министър Явор Гечев защити промените по време на дебатите. Той заяви:

Винаги, когато законът е гледан от депутатите, е бил предмет на сериозни дебати, и така трябва да е, защото земеделието без земя не може да съществува. Това, което е внесено като промени, са текстове, които уреждат проблеми, които не са решавани с години назад. В голяма степен тези предложения за промени напълно удовлетворяват решаването на проблемите, които в момента съществуват. По отношение на длъжниците – не трябва да страдат земеделските производителите затова, че министерството не може да си събере парите от длъжниците. По отношение на член 19, в който се казва, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, наблюдаваме желание за много от земите по този член, за които има апетит да им бъде променено предназначението за създаването на фотоволтаични паркове. Докато нямаме ясно какво правим с българската земя не трябва да отваряме вратите общините да се разпореждат както желаят. Има стотици примери на общини, които злоупотребят с правото да променят земеделската земя, за да може да се създават различни ВЕИ паркове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *