Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за подпомагане на земеделските производители

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Те разширяват възможностите за подкрепа на земеделски производители при неблагоприятни климатични явления.

Държавен фонд „Земеделие“ ще може да оказва тази подкрепа чрез Взаимоспомагателния фонд. Промените създават и възможност за целево финансиране на представителни земеделски организации.

Министерството на земеделието и храните ще може да предоставя средства от своя бюджет. Получатели могат да бъдат обединения на земеделски производители.

Те трябва да са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. Необходимо е да са определени за извършване на дейност в обществена полза.

Средствата могат да се предоставят и на национални съюзи на земеделски кооперации. Те трябва да са регистрирани по Закона за кооперациите.

Финансирането ще покрива изчислената за държавата вноска за членство. Тя се отнася до представителни организации в земеделието на европейско и световно ниво.

Парите ще се използват само за неикономическа дейност. Тя трябва да е свързана с представителството и защитата на интересите на българските земеделски производители.

Законът изрично забранява използването на тези средства за други цели.

Министерството на земеделието и храните ще създаде база данни за оранжерии, оранжерии-парници и трайни насаждения. Информацията ще обхваща площите с тези земеделски обекти и насаждения.

Наредба ще определи съдържанието и условията за работа с базата данни. Тя ще регламентира създаването, поддържането, достъпа и използването на информацията.

Срокът за създаване на базата данни е една година. До 31 май 2027 г. трябва да приключи проверката на съществуващите площи.

Министърът на земеделието и храните или оправомощени длъжностни лица ще назначават комисиите. В тях ще участват представители на съответната областна дирекция „Земеделие“.

Комисиите ще включват и представители на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. При необходимост ще участват и експерти от институти на Селскостопанската академия.

Народното събрание прие на второ четене и промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Те са внесени от Министерския съвет.

Публичните дружества, които не са микро-, малки или средни предприятия, трябва да осигурят най-малко 33 процента участие на по-слабо представения пол. Изискването обхваща управителните и надзорните съвети, както и съветите на директорите.

С декларациите за корпоративно управление дружествата ще предоставят информация за броя на жените и мъжете. До 30 юни 2027 г. Комисията за финансов надзор трябва да публикува списък на изпълнилите целта дружества.

Нарушаването на правото на предимство или използването на дискриминационни критерии ще се санкционира. Имуществената санкция ще бъде от 5000 до 20 000 евро.

Непредоставянето на информация в срок или подаването на непълни и неверни данни ще се наказва. Санкцията ще бъде от 2000 до 5000 евро.

При еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати предимство ще има кандидатът от по-слабо представения пол.

На първо четене парламентът прие промени в Закона за електронната идентификация. Законопроектът е внесен от Петър Тодоров („Прогресивна България“) и група народни представители.

Предвижда се удостоверението за електронна идентичност да се издава без такса. Отпада и таксата за проверка на електронна идентичност чрез държавния център.

Безплатната проверка ще важи при предоставяне на услуги от държавни органи и публични организации. Частните центрове ще могат да продължат да предлагат платени услуги.

Предлага се и изцяло електронен и безвъзмезден режим за удостоверенията за електронно овластяване. Издаването им на хартиен носител ще отпадне.

Парламентът не прие на първо четене предложенията на Божидар Божанов („Демократична България“). Те предвиждаха конкурентен модел за европейски портфейли за цифрова самоличност.

На първо четене бяха приети и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. Те улесняват договорите за закупуване на електроенергия от ВЕИ.

Предложенията насърчават производството и използването на възобновяема енергия в сградите. Законопроектът въвежда разпоредби от Директива (ЕС) 2023/2413.

Срокът за транспонирането ѝ е изтекъл на 21 май 2025 г. Целта е нетните емисии да намалеят с поне 55 процента до 2030 г.

Промените насърчават съвместни проекти между държавите членки. Те допълват изискванията за зони за ускорено внедряване на възобновяема енергия.

Предвижда се по-дълъг срок на валидност на становищата за присъединяване на вятърни електроцентрали. Насърчава се и развитието на децентрализирани системи за производство и съхранение на електроенергия.

Парламентът прие отчета за дейността на Съвета за електронни медии за 2025 г. Ратифицирани бяха и актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз.

Решенията са част от законодателната работа на Народното събрание по различни секторни политики. Сред приетите теми е и държавният бюджет за 2026 година, за който парламентът прие окончателни текстове.