Николай Москов: Журналистът, който превърна професията си в духовно служение

На 5 май 2016 г. Високопреосвещеният Ловчански митрополит Гавриил пристигна в Зографската света обител. Поводът беше големият празник на манастира „Св. Георги Победоносец“. Авторът и митрополитът се познаваха добре и споделяха взаимно уважение. На следващия ден дядо владика посети външната гостоприемница. Той беше придружен от свита свещеници и монаси. Всички бяха изтощени след всенощното бдение и празничната литургия. Програмата включваше едночасова лития с Аравийската икона и обяд. Авторът поднесе традиционно кафе и сладкиши на своите гости. Беше празнично време в Светлата седмица след Великден.

Изведнъж телефонът на отец Михаил от Ловеч иззвъня. Свещеникът прие съобщението и прибра апарата с равен глас. Той съобщи тежката новина на присъстващите.

Току-що е починал Николай Москов.

Тази вест предизвика шок и празнота в ума на автора. Той излезе навън и седна на камъните зад манастира. Смъртта на неговия приятел му се струваше напълно неестествена. Николай Москов и авторът се запознаха през 2004 г. Поводът беше самоделен афиш срещу събитие за фенове на Хари Потър в НДК. По това време едно дете се контузи тежко при опит за полет с метла. Протестът беше организиран от съученик на автора от Софийската семинария. Николай написа писмо и така започна тяхното дългогодишно приятелство.

Николай Москов разглеждаше журналистическата си кариера като духовна мисия, а не като обикновена професия. Той не търсеше евтини скандали и гръмотевични заглавия на всяка цена. Журналистът искаше да разбере дълбоките мотиви на хората. Той често търсеше осветление по теми, които другите колеги подминаваха повърхностно. Така се роди поредицата от статии за чудотворните икони на България. Тяхната съвместна работа вдъхнови и други медии да пишат за вярата.

Журналистът водеше постоянни битки с коректорите за правилното изписване на думата „Бог“ с главна буква. Той държеше името на Богочовека Иисус да се пише с две букви „и“. Тези негови принципи често предизвикваха разправии в редакциите. Някои колеги дори се опитваха да провалят християнските му текстове. Те гарнираха сериозните материали с неуместни вицове по празниците. Николай обаче проявяваше упоритост и защитаваше своята вяра докрай.

Николай Москов беше близък приятел с много духовници. Той канеше свещениците в дома си и беседваше с тях с часове. Неговата съпруга Мариана посрещаше гостите с възрожденско гостоприемство. Авторът все още не може да свикне с липсата на Николай. Те често си споделяха наученото през деня.

Един такъв разговор се случи при смъртта на Варненския митрополит Кирил. Николай се обади от морето с новината за откриването на тялото в залива Траката. Официалната версия твърдеше, че владиката се е гмуркал за миди. Николай и авторът обаче знаеха, че никой не се гмурка за миди в дълбокото. Съдебният лекар не откри вода в дробовете на покойния митрополит. По-късно същият този лекар беше намерен обесен. Тези факти сочеха към насилствена смърт, а не към нещастен случай.

Москов отказа да раздухва скандал в Семинарията, за да защити авторитета на Българската православна църква. Той разследваше протести на семинаристи срещу тогавашния ректор. Резултатите от проверката бяха шокиращи за всички замесени. Всеки друг журналист би превърнал случая в огромна сензация. Николай обаче предпочете да запази достойнството на църковната институция. Той вярваше, че истината ще излезе наяве пред Страшния съд.

Игуменът на Зографския манастир Амвросий беше духовен наставник на Николай. Той даде своята оценка за личността на покойния журналист.

Праведник! – това каза дядо Амвросий, зографският игумен и наш с Николай духовен наставник. – Този, когото Бог прибира в Светлата седмица, е праведник!

Игуменът на Зографския манастир определи Москов като праведник заради кончината му през Светлата седмица. През 2016 г. се появи идея за учредяване на награда на негово име. Тя трябваше да бъде за постижения в православната журналистика. Инициативата обаче срещна неочакван отпор. Хора, които дължаха известността си на Николай, отказаха подкрепа. Те използваха нелепи оправдания за негови стари интервюта.

Авторът споменава и друг свой колега – Борислав Зюмбюлев. Той също прояви сърдечна щедрост в своята работа. Зюмбюлев остави след себе си силни думи за състоянието на страната ни.

България няма да се оправи, ако няма страх Божий!

Липсата на Николай Москов и Борислав Зюмбюлев се усеща осезаемо днес. Техните постъпки оставиха трайна следа в сърцата на околните. Авторът се надява тяхното дело да вдъхнови следващите поколения журналисти. Те трябва да носят същата вяра и отговорност към истината.