Несигурността в германския бизнес достигна рекордни нива заради войната с Иран

Бизнес средата в Германия е изправена пред сериозни предизвикателства през последните седмици. Основната причина за нарастващото напрежение е продължаващата война с Иран. Данните от най-новото проучване на мюнхенския институт „Ифо“ показват тревожна тенденция. През март 78,6 на сто от компаниите изпитват трудности при прогнозирането на бъдещото си развитие. Това е сериозен ръст спрямо февруари, когато този показател беше 75,4 на сто.

Икономическата несигурност в страната достигна най-високото си равнище от февруари 2024 година насам. Ръководителят на проучванията в института Клаус Волрабе подчертава сериозността на ситуацията за местните предприемачи.

„Войната с Иран осезаемо увеличи несигурността в германската икономика. За много компании въздействието върху собствения им бизнес в момента е трудно предвидимо“, заяви ръководителят на проучванията в института Клаус Волрабе.

Индустриалният сектор е сред най-силно засегнатите от военния конфликт. В промишлеността делът на несигурните компании достигна 87,7 на сто. Този показател остава трайно над 80 на сто от октомври 2021 година. Енергоемките отрасли са подложени на изключителен натиск. Прогнозите за растежа на Германия се влошават заради високите цени на ресурсите. В химическата индустрия несигурността достига критичните 95 на сто, а при производителите на каучук е 93,9 на сто.

Войната доведе до почти пълно затваряне на Ормузкия проток. Този морски път е жизненоважен за глобалните доставки на енергоносители. Неговото блокиране предизвика рязко повишаване на цените на енергията в целия свят. Германският енергоемък производствен сектор се оказва особено уязвим в тази ситуация.

В сектора на услугите също се наблюдава негативна промяна. Компаниите с трудности при планирането се увеличиха до 72 на сто през март. Логистиката и транспортът отчитат най-големи затруднения с дял от 88,1 на сто. Инвеститорското доверие в еврозоната отслабва на фона на непредсказуемия конфликт в Близкия изток.

Водещите икономически институти намалиха прогнозите за БВП за 2026 г. до едва 0,6 на сто. Първоначалните очаквания бяха за растеж от 1,3-1,4 на сто. Индексът на икономическите настроения сред инвеститорите се срина с 58,8 пункта през март. Това е най-големият спад от февруари 2022 година насам.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че страната полага усилия за дипломатическо решение. Германия настоява САЩ и Израел да намерят път за прекратяване на огъня. Берлин официално обяви, че няма да се присъединява към военни удари срещу Иран. Междувременно Иран поиска Германия да изясни ролята на американската база „Рамщайн“ във войната.

„Компаниите са изправени пред редица рискове — от нарастващите енергийни цени до възможни прекъсвания във веригите за доставки. Колкото по-дълго продължава несигурността, толкова по-силен ще бъде натискът върху инвестициите и растежа“, посочи Волрабе.

Германският Бундесбанк съобщи, че икономическото производство е стагнирало в началото на 2026 година. Средногодишната инфлация вероятно ще достигне 2,9% през 2027 г. поради енергийната криза. Несигурността в търговията остава висока на нива от 84,4 на сто. В строителния сектор показателят се повиши до 73,4 на сто през март.