Недостиг на работна ръка: Фермери у нас наемат сезонни работници от Непал и Виетнам

Българските фермери се обръщат към Далечния изток за сезонна работна ръка. **Малко над 75 000 чуждестранни работници от трети страни** са получили регистрация за сезонна заетост у нас. Тези данни на Агенцията по заетостта обхващат последните три години. Бизнесът обаче сигнализира за още по-голяма нужда от персонал.

Христо Анчев отглежда аспержи и ревен в село Джулюница. Неговата беритбена кампания продължава около 40 дни. Работата на полето е тежка и изисква голяма издръжливост. За втора поредна година той разчита на служители от Виетнам и Непал. Търсенето на работна ръка в България става все по-трудно начинание. Това е особено валидно за селското стопанство при трудни метеорологични условия.

В България все по-трудно се намират работници особено за нашия тип работа, която е селскостопанска, особено навън, при по-трудни метеорологични условия и аз реших да наема чуждестранни работници, които са доста работливи и добре организирани. Тази година реших да са непалци, защото повече разбират английски.

Зеленчукопроизводителят Христо Анчев споделя, че българите често отказват тежък физически труд. Той е изключително доволен от дисциплината на чуждестранните кадри. 23-годишният Сенган от Непал вече работи успешно в неговата ферма. Младежът има солиден опит в земеделието от своята родина.

Държавата подготвя нови стъпки за решаване на кадровия дефицит. Очаква се до края на годината България и Виетнам да подпишат спогодба за трудова миграция. Вече има официални заявки за около 1000 виетнамски работници. Те ще бъдат насочени към строителството, туризма и хранително-вкусовата промишленост. Нови правила облекчават наемането на чуждестранни работници, но административните процедури остават предизвикателство.

Агенцията по заетостта налага конкретни ограничения за престоя на тези служители. Сезонните работници могат да останат у нас за **максимум 9 месеца в рамките на 12 месеца**. Работодателите настояват за по-бързо издаване на визи и разрешения. Забавянето на документите често пречи на прибирането на реколтата навреме.

Проучвания показват, че **близо 70% от фирмите в България** търсят служители от чужбина. Работодателите заявяват готовност да наемат до **160 000 работници от трети държави**. Секторите земеделие, строителство и туризъм са най-засегнати от дефицита. В някои региони слабата реколта допълнително прогонва местните берачи към съседни държави.

Чужденците от Азия се превръщат в структурен отговор на трудовата криза. Те осигуряват дисциплина и по-добра организация в българските стопанства. За много земеделци вносът на кадри е единственият начин да запазят своя бизнес. Държавата се фокусира върху регулирането на техните социални и трудови права.