Мръсните тайни на БГ историята: След „Българан е галант“ искат да снимат „Под игото“, но чакат четвърт век за пари

Васил Гендов поставя началото на българското кино с филма „Българан е галант“. Премиерата на лентата се състои през 1915 година. Произведението трае едва около пет минути. Бомбардировките над София унищожават оригиналното копие на филма. Днес са запазени само няколко секунди от тези исторически кадри. Сюжетът разказва за млад господин и красива жена. Той започва да я ухажва на улицата. Тя го води на пазара и в луксозен ресторант. Накрая господинът разбира, че трябва да плати всички сметки. В главните роли участват Васил Гендов и Мара Липина. Липина е бивша учителка, изгонена от работа заради социалистически идеи.

За начало на българското кино се смята филмът „Българан е галант“ от 1915 година.

Васил Гендов работи като режисьор и актьор над 20 години. През 1922 година той създава филма „Бай Ганьо“. Премиерата се провежда в столичния „Модерен театър“. Публиката приема първата българска комедия с огромно въодушевление. Пресата отбелязва първите нерешителни усилия на създателите в новия отрасъл. Кинотеатрите в София започват да се множат бързо. За десетина години техният брой в столицата достига петнадесет.

Възторжената публика наблюдаваше първите нерешителни усилия на създателите на новия отрасъл в областта на театъра – проекционното платно, и останала доволна от постигнатия относителен успех, изпрати с бурни ръкоплескания комедията, която е предшественик на много по-ценни творения в това направление

През 1927 година в София пристига първият звуков филм. Това е „Певецът на джаз“ на компанията „Уорнър брадърс“. Прожекцията предизвиква истински фурор сред столичната публика. Собствениците на „Модерен театър“ създават акционерното дружество „Темпо филм“. Те планират заснемането на мащабни звукови български продукции. Избират за екранизация романите „Под игото“ и „Земя“. Проектите обаче се забавят с цели 25 години поради липса на финансови средства.

Липсата на средства спира заснемането на „Под игото“ в продължение на четвърт век.

Документалното кино в България се развива по-успешно в началото. През 1930 година Райко Алексиев представя филма „По родните планини и полета“. Лентата показва природни, битови и етнографски картини от страната. Алексиев дебютира в киното с голям успех под псевдонима Фра Дяволо. В кино „Одеон“ прожектират и „България в картини“. Двата филма показват автентичния живот на българския народ. Зрителите виждат сцени на жътва, сватби и розобер. Режисьорите често обличат артисти в народни носии за снимките. Това са първите опити за създаване на фалшиво документално кино у нас.

Група ентусиасти от град Видин развиват самодейното кино по същото време. Те снимат драми и комедии с любителски апарат „Папе-Баби“. Разходите за един филм били равни на цената на един гуляй. Те заснемат детективската история „Огърлицата на графинята“. Филмът е ням, а надписите са изписвани на ръка върху хартия. Артистите работят напълно безплатно в свободното си време.

Господа, знаете, че в неделя няма какво да правим и скучаем. Тъй като съм притежател на апарата „Папе-Баби“, то можем да изиграем един сензационен и сърцераздирателен филм. Сега такива филми са на мода

Министерството на народното просвещение прави опити да уреди училищните кина. Държавата купува прожекционни апарати за София, Пловдив и Варна. Училищният кинематограф обаче бързо се отклонява от своите цели. Той започва да служи за забава, вместо за просвета и възпитание. Министерството отпуска два милиона лева за пътуващи кина. Техниката остава неизползвана дълго време заради административни проблеми.

Киното в миналото се оказва и опасно за живота занимание. В град Бяла се запалва целулоидната лента на филма „Крачун и Малчо“. Пожарът в „Модерен театър“ предизвиква масова паника в салона. Зрителите чупят прозорците и скачат от тях, за да се спасят. Инцидентът оставя много контузени и ранени граждани. Специална комисия към Министерството на просвещението започва проверки на салоните. Тя налага рязко намаляване на местата в софийските кина за по-голяма безопасност.

Писателката Анна Каменова предлага заснемането на исторически филм за цар Симеон. Тя иска да отбележи подобаващо 1000-годишнината от неговата смърт.

Нали вече си имаме български национален филм. Не би ли могло с него да се възпроизведе нещо хубаво от миналото на нашия народ? Колко по-близък би бил за нас Симеон и неговият „Златен век“, отколкото френският крал. Ето, след година ще се чества 1000-годишнината от смъртта на Симеона. Не би ли било подходящо за този ден да се изработи един филм за Симеона, славата на когото да се наложи във въображението на цялата страна?

Идеята за филм за цар Симеон е отхвърлена като твърде рискована. През 1933 година се появява лентата „Бунтът на робите“. Това е първият звуков игрален филм в българската история. Васил Гендов режисира продукцията и играе ролята на Васил Левски. Турция изразява официален протест и филмът е подложен на цензура.

Първият звуков игрален филм у нас е „Бунтът на робите“ на Васил Гендов от 1933 година.

Александър Вазов прави сериозен опит да снима „Под игото“ през 1937 година. Той е син на генерал Георги Вазов и племенник на народния поет. Вазов е бил готов да продаде семейните апартаменти, за да осигури бюджет. Парите обаче отново се оказват недостатъчни за мащабния проект. Първата успешна екранизация на романа се появява чак през 1952 година. Режисьор на лентата е Дако Даковски. В ролята на Бойчо Огнянов блести актьорът Мирослав Миндов. Филмът „Земя“ е завършен през 1957 година от режисьора Захари Жандов.

Александър Вазов е бил готов да продаде имуществото си, за да финансира филмирането на Вазовия роман.

Първият закон за киното в България въвежда строги морални правила. Забранени са прожекции на филми с неприлични сцени и текстове. Продукциите не трябва да накърняват религиозните чувства на населението. Частните кина са задължени да включват културно-просветни филми в програмите си. Българските филми се освобождават от вносни мита и държавни акцизи.

Днес интересът към класиката „Под игото“ остава жив сред младите поколения. Ученици от Жеравна и Стара Загора заснеха свои съвременни версии на романа. Те подготвиха сценариите си в рамките на една седмица. Премиерните прожекции на ученическите проекти събраха над двеста гости. В Държавния архив в Ямбол се пази ценна документация за Мирослав Миндов. Неговото превъплъщение в Бойчо Огнянов се счита за връх в българското кино.