Мръсните тайни на БГ историята: Ракия „Монополка“ – 36 градуса, се ражда от мерките на Кимон Георгиев през 1934 г.

Предложение за промени в Закона за акцизите и данъчните складове разбуни общественото мнение. Първоначално текстът беше разбран като забрана на домашната ракия. Впоследствие властта уточни, че става дума за продажбата ѝ в хотели, ресторанти и магазини. Вицепремиерът Гълъб Донев заяви, че текстът ще бъде преработен. Според него целта е контрол върху ракията с неясен произход и качество.

Домашната ракия не се облага с данъци и акциз, когато се продава незаконно. В малките населени места напитката често присъства в заведенията. Цената ѝ е значително по-ниска от тази на ракията с бандерол. Стограмката струва около евро, а печалбата остава за търговеца. Агенция „Митници“ е заловила 15 000 литра домашна ракия в търговски обекти.

В регистрираните ракиджийници хората сами варят своята продукция. Някои я вземат при 40 градуса, други при 35 или 30 градуса. Остатъчните патоки също не се изхвърлят. Собствениците ги събират и преваряват, когато натрупат достатъчно количество. Така получават чиста, а понякога и двойнопрепечена ракия.

Историята показва, че държавата неведнъж е опитвала да постави спирта под пълен контрол. През януари 1934 г. управлява третото правителство на Никола Мушанов. Финансовият министър Стефан Стефанов предлага рестриктивен бюджет. Заради нови социални разходи той търси допълнителни приходи.

На 20 януари Стефанов предлага държавен монопол върху виното и спиртните напитки. Народното събрание обсъжда предложението заедно с бюджета. Депутатът Ради Василев настоява за по-силен контрол върху държавните учреждения. Министър Стефанов обяснява, че някои приходи не постъпват в планираните размери.

„Не са криви ни министърът на финансите, ни правителството, ако нямат възможност да отпуснат предвидените кредити“, казва Стефан Стефанов.

Първият опит за държавен монопол върху спирта идва след преврата на 19 май 1934 г. Звенарите предлагат мярката, а цар Борис я подписва. На 8 септември е обнародвана „Наредба закон за монопол на спирта и сливовата ракия“. Гроздовата ракия е изключена, защото гроздето се изнася или се използва за вино.

Законът определя, че държавата има монопол върху спирта и сливовата ракия. Управлението се възлага на дирекция към Министерството на финансите. Виното, бирата и други ферментирали напитки остават извън закона. За директор е избран 32-годишният Никола Карамболов от Сливен.

„В основата си дирекцията ще бъде едно голямо търговско предприятие“, обявява той на първата си пресконференция.

Държавният монопол създава нов вид ракия, наречена „Монополка“. Напитката се получава чрез разреждане на спирт. Тя трябва да наподобява досегашната гроздова ракия и да съдържа минимум 36 градуса алкохол. Потребителите обаче я приемат като „пърцуца“ и почти не посягат към нея.

Причината е и финансовата тежест. Таксата достига 90 стотинки за градус на литър. Ракия от 42 или 43 градуса струва около 36-37 лева. Чистият винен спирт с 95 градуса се продава за около 80 лева на литър. Бутилка вино струва осем лева.

Монополът просъществува само година и три месеца. Производителите на вече готова ракия заплащат монополното право и задържат продукцията си. Онези, които още не са произвели, губят възможността да го направят. Разходите за нови съоръжения и общественото недоволство ускоряват края на системата.

През 1947 г. Георги Димитров се връща към идеята за спиртен монопол. Законопроектът предвижда държавно предприятие със седалище в София. То получава изключително право да произвежда и търгува със спиртни напитки и вина. Производителите трябва задължително да продават вината и плодовите ракии на монопола.

В закона се предвижда и отчуждаване на имоти, използвани от спиртни фабрики и складове. Недекларираните имоти подлежат на конфискация. За собствениците са предвидени и тежки наказания, включително затвор от пет до десет години. По-късно като подразделение на спиртния монопол се създава „Винпром“. Домашното производство е разрешено само в малки количества и при засилен контрол.