Мръсните тайни на БГ историята: Ракия „Монополка“ – 36 градуса, се ражда от мерките на Кимон Георгиев през 1934 г.

Домашната ракия отново се оказа в центъра на обществено внимание. Повод стана предложение за промени в Закона за акцизите и данъчните складове.

Първоначално текстът беше разбран като забрана за варене на ракия у дома. Впоследствие властта поясни, че се планира контрол върху продажбата в хотели, ресторанти и магазини.

В четвъртък вицепремиерът Гълъб Донев заяви, че текстът ще бъде преработен. Целта е да се спре продажбата на домашна ракия с неясен произход и качество.

Предложението не засяга традиционното производство за лична употреба. То е насочено към търговията в заведения, къщи за гости и други обекти.

В социалните мрежи реакциите бяха остри. Потребители определиха промените като „погром над националната ни традиция“.

Домашната ракия обаче има и друга страна. В страната отдавна съществува незаконна продажба на произведен алкохол.

Производители предлагат излишните количества без платени данъци и акциз. Цената достига около 6 евро за литър.

В регистрирани ракиджийници клиентите сами избират силата на напитката. Някои я вземат при 40 градуса, други предпочитат 35 или 30.

Остатъчните патоки понякога се събират и преваряват. Така се получава чиста, а понякога и двойнопрепечена ракия.

В малките населени места заведенията често продават домашна ракия. Ниската цена осигурява сериозно предимство пред напитките с бандерол.

Агенция „Митници“ е заловила 15 000 литра домашна ракия в търговски обекти. Не е ясно какъв е реалният обем на нелегалната продажба.

Историята показва, че домашната ракия е преживявала и много по-тежки държавни ограничения. През януари 1934 г. управлява третото правителство на Никола Мушанов.

Финансовият министър Стефан Стефанов предлага рестриктивен бюджет. Допълнителните разходи за подпомагане на инвалиди, бедни и вдовици изискват нови приходи.

На 20 януари Стефанов предлага държавен монопол върху виното и спиртните напитки. Предложението обаче не влиза в действие.

Решаващата промяна идва след преврата на 19 май 1934 г. Звенарите предлагат монопол, а цар Борис подписва наредбата.

На 8 септември е обнародвана „Наредба закон за монопол на спирта и сливовата ракия“. Гроздовата ракия остава извън обхвата.

Причината е, че десертното грозде се изнасяло. От останалото грозде се произвеждало вино.

Държавата получава монопол върху спирта и сливовата ракия. Управлението е поверено на дирекция към Министерството на финансите.

За директор е избран 32-годишният Никола Карамболов от Сливен. Той определя дирекцията като „едно голямо търговско предприятие“.

Монополът създава нов продукт. Държавата започва производството на ракия „Монополка“.

Напитката се получава чрез разреждане на спирт. Тя трябва да наподобява гроздовата ракия и да съдържа минимум 36 градуса алкохол.

Народът обаче я определя като „пърцуца“. Потреблението рязко намалява заради цената и по-ниската крепкост.

Таксата е 90 стотинки на градус за литър. Ракия с 42-43 градуса струва около 36-37 лева.

„Монополката“ остава непопулярна, защото българите предпочитат по-силна ракия. Виното също се оказва по-достъпна алтернатива.

Монополът издържа само година и три месеца. Недоволството, разходите и липсата на суровини водят до неговото разтуряне.

Към идеята се връща и наследилият министър председателския пост Георги Димитров през 1947 г. Народното събрание обсъжда нов закон за държавен монопол.

Проектът създава спиртен монопол като държавно стопанско предприятие. То трябва да контролира производството и търговията със спиртни напитки.

Законът предвижда производителите да продават вината и плодовите ракии на монопола. Цените се определят от Министерския съвет.

Предвиждат се и тежки санкции. Недекларираните имоти могат да бъдат конфискувани, а собствениците да получат от пет до десет години затвор.

По-късно се създава „Винпром“. Домашното производство е разрешено в малки количества и при засилен контрол.