Мръсните тайни на БГ историята: Как заклетият терорист Антон Прудкин стана шеф на полицията в София
Антон Прудкин е анархотерорист, осъждан за атентати, руски шпионин и директор на столичната полиция. През 1942 г. е обесен във Варна.
Антон Прудкин като капитан на кораб Взривеният от Прудкин кораб “Вашкапу” през 1903 г. Прудкин след успешен лов на делфини Кино “Одеон” преди атентата Прудкин по време на процеса
На 1 август 1942 г. във Варна е обесен 62-годишният Антон Прудкин. Следствието и делото приключват изключително бързо. Прудкин е арестуван на 22 юли, след взрив край цистерните на варненското пристанище.
Това е втората му смъртна присъда, след като вече има две доживотни наказания. Първата смъртна присъда е свързана с атентата в театър „Одеон“. Целта тогава е цар Борис III. Втората присъда идва заради опита да бъдат взривени германски цистерни с гориво във Варна.
Първата доживотна присъда Прудкин получава през 1916 г. Тя е за атентати срещу турски танкери. През 1923 г. получава втора доживотна присъда. Причината е взривяването на мост в тогавашното село Надежда.
Терористичната му дейност започва още през 1903 г. Той организира серия експлозии, включително Солунските атентати. Свързват го и с взрив на гарата в турското градче Кулели Бургас. След това бяга в Швейцария и се свързва с радикални руски революционери.
Прудкин е роден в Свищов. Той е син на руски войник, женен е за българка и остава в България след 1878 г. Според изложените данни императорските тайни служби го вербуват за руски шпионин. По-късно го превербува ГРУ на Червената армия.
В затвора по време на Първата световна война Прудкин се сближава с Александър Стамболийски. Когато Стамболийски идва на власт, му поверява поста софийски градоначалник. Тогава тази длъжност означава директор на столичната полиция. Историята на отношенията между Стамболийски и руските среди има и други спорни страни. Те са разгледани и в материала за гоненето на белогвардейците.
След приемането на Закона за защита на нацията през януари 1941 г. Прудкин купува два кораба. С тях превозва евреи до Палестина. В показанията си заявява, че тази дейност му носи значителни средства.
Той купува моторницата „Единство“ за 40 000 лева. Започва делфинолов, но слабият улов го принуждава да търси друга работа. По-късно приема капитанството на кораба „Струма“. С него се подготвя превоз на евреи до Палестина.
През май 1942 г. Прудкин, Георги Бурханларски и Стойчо Миленов купуват руския моторен кораб „Марица“. Рекламата обещава десетдневно пътуване до Палестина. Корабът побира около 30 пътници.
Паралелно с транспортната дейност Прудкин изгражда мрежа за саботажи и атентати. По делото за варненските цистерни са обвинени още множество лица. Сред тях са Петър Николов Петров, Георги Костов Бурханларски, Борис Иванов Панайотов и Мара Прудкина.
При следствието са иззети взривове, бикфордов фитил, детонаторни капсули, железни кутии и книги. У Борис Панайотов са открити желязна тръба, амонал, шнур и детонатори. В дома на Прудкин са намерени две железни кутии за взривове.
Петър Петров разказва, че Прудкин му възложил да купи взрив. Първоначално трябвало да бъдат унищожени цистерните на пристанището. След това се обсъждало нападение срещу румънски параход.
На 22 юли вечерта е направен опит за взривяване на цистерните. Взривът избухва близо до тях, но не ги унищожава напълно. Същата нощ Прудкин е арестуван.
Комендантът на пристанището Димитър Сарафов заявява пред следствието:
Той беше под непрекъснато наблюдение, защото ние знаехме, че рано или късно ще направи беля.
Прудкин и Петров са обесени на 1 август 1942 г. Съпругата му Мария Прудкина получава доживотна присъда. Георги Бурханларски е оправдан. Други обвиняеми получават наказания между 10 и 15 години.
Връзката със СССР се описва в показанията на арестуваните. Петров твърди, че Прудкин му говорил за възможност да замине в Русия. За това обаче трябвало да извърши дело в нейна полза.
Според показанията Прудкин настоявал да се извършват саботажи срещу германски петролни обекти. Той говорил и за действия, които да попречат на България да воюва срещу Съветска Русия.
Коста Стоянов разказва за среща на Прудкин с руснаци в открито море. При завръщането им те били срещнати от два миноносеца. Стоянов твърди, че Прудкин унищожил руски цигари, в които вероятно имало шифровано писмо.
След 9 септември 1944 г. започва ново разследване. За провала са посочени Борис Панайотов и Стоян Герганов. По-късно става ясно, че Панайотов е уведомил работодателя си. Той от своя страна сигнализирал полицейския разузнавач Иван Райнов.
През 1968 г. Антон Прудкин е награден посмъртно с орден „Отечествена война“. Името му е вписано сред геройски загиналите съветски разузнавачи. Така човек с присъди за атентати и шпионаж получава героичен статут посмъртно.
Историята му се вписва в противоречивата картина на българските политически и революционни движения. Сред подобни спорове е и въпросът за ролята на Никола Вапцаров, разгледан в отделен материал.
