Българският дизайнер на принцеса Даяна продава писмата ѝ за деца сираци
Ганчо Тасков обмисля да продаде благодарствените писма от принцеса Даяна на търг в Лондон. Средствата ще подкрепят деца без родители.
Ганчо Тасков пази до днес личните си разговори с принцеса Даяна. Той не възнамерява да разкрива повереното му. Според него тези спомени трябва да останат между него, Бога и нея.
Българинът обаче обмисля да продаде благодарствените писма от принцесата. Търгът може да се проведе в Лондон. Тасков иска да използва средствата за помощ на деца без родители.
Ганчо Тасков е единственият българин, работил като дизайнер за принцеса Даяна. Днес той организира благотворителни изложби. Част от дейността му е насочена към деца сираци.
„Благодарствените писма от принцесата мисля да ги продам на търг в Лондон, а сумата да употребя за моята кауза: Аз помагам на деца без родители. Правя много изложби с благотворителна цел…”
СвързаноСкръб в модния свят: Почина личният дизайнер на принцеса Даяна, Пол Костело
За Тасков писмата са повече от спомен за известна личност. Те носят послание за съпричастност. Именно това качество той свързва най-силно с Даяна.
Принцесата загива при автомобилната катастрофа в Париж на 31 август 1997 г. Тасков научава новината от австралийските медии. Първоначално отказва да повярва.
След като разбира истината, той мисли за синовете ѝ Уилям и Хари. Двамата остават без майка в ранна възраст. Тасков рисува съболезнователна картичка върху черен картон.
На нея поставя златен силует на принцесата. Адресира я до двете момчета. Посланието гласи: „Ние тъгуваме заедно с Вас“.
Смъртта на Даяна кара дизайнера да мисли най-вече за децата ѝ. Той вижда в нея преди всичко човек, който съчувства на хората. Благотворителността остава важна част от неговия собствен живот.
Историята между Тасков и Даяна започва в Мелбърн. Дизайнерът пристига там с тригодишния си син. Той подготвя цветна композиция и три свои модни ескиза.
Бащата и синът привличат внимание с облеклото си. Двамата носят ленени костюми в коралов цвят. Финото райе отличава визията им сред присъстващите.
Даяна също забелязва двамата. Тя се насочва към тях и прегръща малкия му син. След срещата медиите проявяват силен интерес към българина.
Хора започват да го разпознават и спират на улицата. Тасков не приема лесно внезапната популярност. Той предпочита спокоен и тих начин на живот.
„Всичко стана спонтанно. Дори не подозирах, че ще попадна под светлините на прожекторите”, казва той.
По-късно дизайнерът вижда Даяна и извън официалната ѝ роля. При една среща тя е спортно облечена. Носи шапка, за да остане незабелязана.
Тасков запомня нейната естественост и силно присъствие. Според него тя изглеждала красива и без грим. Официалният ѝ грим бил дискретен.
Той описва Даяна като непринудена и внимателна жена. Не я възприема като капризна звезда. Между публичния ѝ образ и личното поведение вижда малка разлика.
Първите три ескиза поставят началото на съвместната им работа. По-късно Тасков създава още три вечерни тоалета. Работата за нея не му се струва трудна.
Даяна предпочита коприна и естествени материи. Според Тасков почти всички цветове ѝ отиват. Кралското синьо обаче я откроява най-силно.
Дизайнерът не споделя твърдението, че тя използвала модата като открит бунт. По думите му Даяна се съобразявала с кралския протокол. Естествеността ѝ я превърнала в модна икона.
Тасков пази и по-лична част от познанството им. Той отказва да говори за теми, които принцесата му е доверила. Мълчанието му остава негов личен ангажимент.
„Преди всичко тя беше майка, а след това принцеса.”
Последният контакт между двамата, който Тасков посочва, е през 1988 г. След смъртта на Даяна интересът към нейния живот продължава. Дизайнерът избягва спекулациите и внимателно подбира думите си.
Той обяснява предпазливостта си с многото медийни версии около принцесата. За него обаче причината за трайния интерес е ясна. Даяна останала близка до хората.
Ако можеше отново да създаде дреха за нея, Тасков би избрал български мотив. Той би използвал българска свила и българска бродерия. Така би свързал своята работа с националния си произход.
