Мръсните тайни на БГ историята: Как адвокат и съпруга разоряват богаташа благодетел Димитър Кудоглу

Димитър Петров Кудоглу остава сред най-големите български дарители. Тютюнотърговецът отделя над 40 милиона лева за обществени каузи. Значителна част от средствата му отиват за здравеопазване, образование и помощ за бедни хора.

Зад това дарителство обаче стои и драматична история за измама, доверие и почти пълно разорение. Към края на живота си Кудоглу губи огромна част от богатството си. По-късно успява да си върне част от средствата чрез съдебни дела.

Димитър Петров Кудоглу е роден през 1862 година в село Габрово, Ксантийско. Той произхожда от трето поколение търговци на тютюн. Дядо му Георги започва търговия с рязан тютюн в началото на XIX век.

Синовете му развиват бизнеса в Цариград. Те променят фамилията си на Кудоглу. Бащата на Димитър, Петър, се връща в родното село и създава стопанство за отглеждане на тютюн.

Димитър учи в гръцко училище на остров Хиос. След това продължава образованието си във Френския колеж в Цариград. Жени се за Екатерина, която произхожда от богат български род в Беломорието.

Съпрузите се преместват в Дрезден през 1903 година. По това време градът е най-големият европейски пазар на тютюн. Кудоглу купува внушителен дом на главната улица „Комениус“.

В Дрезден Кудоглу става почетен консул на България и разширява търговската си дейност. Той поверява подбора и подготовката на тютюна на свои пълномощници в България. Сам договаря цените на европейския пазар.

След смъртта на първата му съпруга Кудоглу се отдава изцяло на бизнеса и благотворителността. В Габрово купува съседна къща до бащиния си дом. Дарява я за лечебница, аптека и жилище на лекар.

През 1911 година той дарява бащината си къща и дворно място от 1000 квадратни метра за училище. До Балканските войни бизнесът му се развива бързо.

След събитията в Беломорска Тракия Пловдив приема голям брой бежанци. Много от тях продължават традиционния си поминък с тютюн. Така градът се превръща в център на тютюнопроизводството и търговията.

До 1916 година Кудоглу дарява близо един милион лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища и църкви. Той финансира и безплатни трапезарии в Пловдив, Ксанти и Кавала.

През 1920 година създава фонд в Българската академия на науките. Средствата са предназначени за научни награди и издаване на литературни трудове.

По време на икономическата криза Кудоглу се връща към идеята си за болница в Пловдив. Тогава се среща с юриста Недко Каблешков. Каблешков печели дела за неплатени количества тютюн.

След тези дела Кудоглу си връща милиони. Каблешков го насърчава да използва средствата за създаване на болница. На 1 декември 1926 година Кудоглу основава фондация в Пловдив.

Тя носи името „Дом на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу““. Домът е предназначен за лечение на детски паралич, туберкулоза и венерически заболявания.

Кудоглу предоставя бивш хотел за диспансера. Той плаща ремонта, обзавеждането и необходимата медицинска апаратура. За издръжката дарява два тютюневи склада на улица „Иван Вазов“.

Стойността на сградата е оценена на пет милиона лева, а двата склада струват 15 милиона. Ремонтът и обзавеждането изискват близо 1,8 милиона лева. Медицинската апаратура струва още над три милиона.

В учредителния акт Кудоглу записва:

„Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку да върши добри и полезни дела.“

През 1935 година финансовото му положение се влошава. Той намалява наема за складовете с 300 000 лева. Дори предлага фондацията да купи негов имот на улица „Стефан Стамболов“.

Причината за разорението се свързва с д-р Крум Гълъбов. Кудоглу го наема за частен секретар в Дрезден. Заради честите си пътувания до България му поверява търговските и финансовите дела.

Гълъбов се настанява в дома му и влиза в тайно съдружие с втората му съпруга Екатерина. Според разказа тя се стреми да го отдели от близките, приятелите и България.

Недко Каблешков установява, че от сметките на Кудоглу изтичат големи средства. Той завежда дело срещу Гълъбов и го печели. Конфискувани са шест апартамента в София и нива от три декара в Бояна.

Общите вземания по делото надхвърлят 29 милиона лева. Сред тях има приходи от наеми за един милион лева и вземания от фирми за над 1,5 милиона.

След спечелените дела финансовото състояние на Кудоглу се подобрява. Приходите за Дома на благотворителността също нарастват. През 1939 година той увеличава наема за издръжката му.

Димитър Кудоглу умира на 10 март 1940 година. Общината предоставя място за гробница в централните пловдивски гробища. През 1951 година Домът на благотворителността е разтурен с правителствен указ.

За всички години от съществуването му дарението на Кудоглу надхвърля 39 милиона лева. Неговите тютюневи складове и къщата му в Пловдив са обявени за паметници на културата.

В Народното събрание министър-председателят Андрей Ляпчев защитава специалния закон за фондацията. Той подчертава общественото значение на дарението.

Народният представител Никола Мушанов прочита откъс от завещанието на Кудоглу. Следват бурни ръкопляскания. Законът е приет с пълно мнозинство.