Германия обвини Русия за дрона на летището в Лайпциг, България солидарна, но без да критикува Кремъл (Обзор)

Германия официално обвини Русия за опита за атака с дрон на летището Лайпциг/Хале. България изрази солидарност, но не посочи Москва като отговорна страна.

Германското правителство заяви, че разследването доказва руска отговорност. Случаят предизвика политически реакции в България. Опозицията поиска ясна позиция от премиера и правителството.

Инцидентът е станал в началото на август, а политическият скандал избухна около 40 дни по-късно. На 4 август служители открили дрон на гражданското летище в Лайпциг.

Дронът бил натоварен с експлозиви. Той се намирал близо до украински товарен самолет на компанията „Антонов“.

Служител на летището подал сигнал за апарата. Това довело до временно спиране на полетите.

След това специалисти обезвредили експлозивите с робот сапьор. Малко по-късно втори дрон се сблъскал със самолет близо до летището.

Аерогарата е главен товарен център на германската провинция Саксония. Германските власти свързаха двата инцидента с хибридна операция.

„Взети заедно, полицейските разследвания, моделът на атаката и разузнавателните данни доказват руска отговорност за опита за атака на летище Лайпциг“, заяви вътрешният министър Александър Добринт.

Добринт определи случая като част от позната схема на руските хибридни операции в Европа. Той допусна, че Германия може отново да стане мишена.

Руският президент Владимир Путин отхвърли обвиненията. Той заяви, че германците измислят доказателства, за да набедят Москва.

Руското посолство в Берлин също отхвърли твърденията. Дипломатическата мисия ги определи като абсурдни.

Междувременно десетки европейски лидери подкрепиха Германия. България обаче не се присъедини към острите обвинения срещу Русия.

В сряда сутринта Министерството на външните работи публикува позиция в социалната мрежа „Екс“. Ведомството заяви, че България е солидарна с Германия.

МВнР определи хибридните атаки срещу партньори и съюзници като недопустими. България ще подкрепя координирани усилия срещу заплахите.

В позицията се посочва и подкрепа за общата сигурност в Европейския съюз и НАТО. Българското ведомство обаче не спомена конкретно Русия.

Тази лаконична реакция предизвика критики от парламентарната опозиция. Тя обвини премиера Румен Радев, че не е заявил лично подкрепа за Германия.

Бившият външен министър от ГЕРБ Георг Георгиев заяви, че Радев се страхува да спомене Кремъл и Путин.

„Радев да спре да се крие зад несъществуващи теми и да каже какво мисли България за сигурността тук и в цяла Европа“, призова Георгиев.

Според него заплахите са видими. Той предупреди, че мълчанието няма да защити страната.

Георгиев заяви, че Германия вероятно ще поиска ясна позиция от целия Европейски съюз. Тогава България щяла да трябва да избере страна.

Той обвини правителството, че използва политически „финтове и лупинги“. Според него това застрашава международната репутация на държавата.

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев също атакува поведението на управляващите. Той направи паралел с български решения по санкционни въпроси.

„Докато Русия опитва да извърши атентат в Германия, България се занимава с това да извади спортния министър на Русия от санкционния списък“, заяви Мирчев.

Зам.-шефът на ПП Николай Денков заяви, че липсва реакция за защитата на България. Той обвини управляващите, че се правят на неразбрали рисковете.

Христо Гаджев от ГЕРБ поиска президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност. По-късно същото поискаха и представители на ПП и ДБ.

Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов отхвърли необходимостта от спешен КСНС.

Той заяви, че обвиненията срещу Москва засега представляват подозрения. Според него трябва да се изчака окончателното германско разследване.

„Засега са само подозрения, бих изчакал окончателните резултати от немското разследване, защото неведнъж те се разминават с първоначалните подозрения“, каза Витанов.

Подробности за германските обвинения са публикувани в материала „Германия обвини Русия за атаката срещу летището в Лайпциг“.

Европейските институции заеха по-твърда позиция от българското правителство. Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас определи случая като държавно спонсориран тероризъм.

Калас заяви, че инцидентът трябва да събуди държавите, които отлагат нови санкции срещу Русия. Тя призова за по-съсредоточени усилия за прекратяване на войната.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Москва става все по-безразсъдна. Той посочи увеличаване на дроновете и ракетите по източния фланг.

Рюте спомена и злонамерени действия срещу обекти, свързани с отбранителното производство. Той включи сред тях хибридната атака в Лайпциг.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи случая като част от по-широк модел. Тя призова Европа да реагира по-бързо и по-добре.

Френският президент Еманюел Макрон публично подкрепи налагането на нови санкции срещу Москва.